КОГА ЙОГА МОЖЕ ДА ВРЕДИ?


Ащанга йога си е страхотна тренировка за тялото, спор няма. Стига да се прави правилно. Но какво е „правилно“? Често повтарям на моите ученици, че „правилно“ и „грешно“ са сбъркани понятия и е по-удачно да се мисли за „подходящо“. Дали става въпрос за някаква техника или дори инструкция за постановка, в един момент за конкретен човек едно ще е по-подходящо, в друг – друго.


Често напомням и, че докато сме млади тялото може да се размине с много неща. Това, което „минава“ на 20 и 30 години със сигурност напомня за себе си когато преминеш 40-те и особено като удариш 50…


Аз самата съм на една ръка разстояние от петдесетака, но все още си обичам тренировките. Макар Ащанга далеч да не е „тренировка“ за мен, този физически аспект е безспорен и разбира се, че ме кефи. Кефи ме много – прекрасен бонус към всичко останало. Но въпреки че е прекрасна тренировка и въпреки че е по-добре да се тренира нещо, отколкото да не се тренира нищо, ако се „тренира“ неправилно, тренировката (Ащанга включително) изобщо няма да е нещо полезно.


Това, което искам да кажа е, че ако не обърнем внимание на постуралните си дисбаланси (т.е. дисбалансите и отклоненията от правилната стойка), някои (да не кажа повечето) пози, които изпълняваме, могат само да задълбочат съществуващите ни проблеми, че и да предизвикат нови. Тук ще разгледам някои от тях.


Нека първо си обясним т.нар. „неутрална“ позиция на тялото, която анатомията нарича „анатомична позиция“, а в Ащанга е позната просто като Самастити. Гледайки на тялото отстрани, неутралното позициониране на телесните части са „подредени“ една над друга така, че да дават оптимална механична и товароносеща стабилност на тялото (стойка 1 на картинката). Главата ще е над раменете, самите рамене ще са леко назад и отпуснати надолу, което пък повдига гръдната кост без пъчене, тазът ще е неутрален без чупки, коленете ще са под таза и тежестта ще пада по средата на стъпалата. (Много грубичко описание, но тук върши работа).




Много от идващите на йога обаче далеч няма тази неутрална стойка, а и май трудно я научават. Може би моята карма е такава, но повечето ми „нови“ ученици повече приличат на номер 2 от картинката. Горната част на гърба се е заоблила, гърдите са се затворили, раменете са клюмнали напред, главата също е издадена напред, кръстът е хлътнал. Подреждането на тялото в неутрално се оказва трудно за тези хора и отнема време.


Самастити е основата на всички пози и Е мястото, в което да се поработи за добра постановка, промяна на навиците и моделите на телодържане, с които хората идват на йога и които продължават да задълбочават чрез йога - освен ако не им се обърне внимание и не се положат усилия да бъдат променени. За много ученици, Самастити е много по-активна поза от само лоша стойка. Постоянно побутвам опашки, които да се отпуснат надолу или рамене, които не искат да си отидат на мястото, ребра, които стърчат и ключици, които упорито не желаят да се разширят (разбирай, гръдната кост не може да се повдигне без пъчене). За много ученици, дори Самастити е кошмар.


С малки изключения, инструкциите и нагласянията за Самастити объркват учениците, защото телата им са неспособни да усетят, а камо ли да изолират дадена част от тялото без цялото тяло да реагира и компенсира. Така “отварянето на гърдите“ и „повдигането на гръдната кост“ обикновено е пъчене. Ако „омекотим“ пък долните ребра, за да не се пъчим, се изгърбваме. Ако се опитаме да „освободим опашката надолу“, всъщност бутаме таза напред в задна чупка, а при опити да не сме в тази задна чупка и да поставим таза неутрално, правим чупка в кръста и коремът пропада. Фрустрацията може да е пълна.


Да, дори в Самастити има много над какво да се поработи, защото ако тук тялото не бъде поставено добре, в други пози постановката ще се окаже не само неудачна, но и вредна.

Ето например, издадената напред глава (компенсация за таз в задна чупка, слаби коремни мускули и заоблен гръб) – типичната „пропаднала“ и „свлечена“ стойка на днешния човек. С такава стойка изобщо не е добра идея да има тежест върху врата като в Стойката на рамене или Стойка на глава. И да, разбира се, че аз няма да позволя на човек с такава лоша постановка на главата и раменете да опитва тези пози. Но те са част от практиката и рано или късно всеки с малки изключения, би трябвало да започне да ги учи, а и това са много желани пози от самите ученици, които често прибързват да искат да ги правят и вероятно ги правят у дома, независимо от лошите си стойки.


Но тази „лоша“ стойка издава и други неща. Например, аз бих очаквала и нестабилност на раменния пояс поради слаби мускули на гърба, и слаб център, поради слабите коремни, и хронично стегнати седалищни мускули, поддържащи избутания напред таз. Бягащите във външна ротация бедра и колене потвърждават предположенията ми. И още преди да сме направили и първия си Поздрав към слънцето, аз знам, че повдигането на ръцете над главата ще е повече като навеждане назад (компенсация за липсата на тазова и лумбална стабилност и затворени гърди), Чатурангата ще е провисване на кръста със заклещени отзад лопатки и бягащи встрани лакти, а Гледащо нагоре куче ще е като закачено с две щипки на простора бельо (сн.3).






Във всички гореспоменати пози, ръцете носят тежестта на тялото, но много от днешните ми ученици имат проблеми с китките. При диагностициран карпален синдром (синдром на карпалния тунел), някой по-еманципиран лекар може и да препоръча йога за оправяне на състоянието, но проблемът с китките в повечето случаи е следствие от проблеми в постановката на врата и за да се „оправи“ , трябва да „оправят“ и основните постурални дисбаланси (виж по-горе). Но докато цялата стойка се подобри, Гледащите надолу кучета, Чатуранги и други носещи тежестта върху ръцете пози ще са кошмар за някой с болезнени китки. И не само това, ако не се научи да се използват дланите интелигентно, за да не се притиска и възпалява допълнително медианния нерв (често причината за болки в китките и гореспоменатия карпален синдром), нещата може да станат по-лоши. Какво да се прави? Да се работи за правилно поставяне на дланта на земята, което накратко изисква тежест равномерно разпределена по цялата длан, малко повече съзнателно притискане на вътрешната (палец, показалец и среден пръст) към земята, създаване на „въздух“ или повдигане под средата на дланта, което изисква и работа с връхчетата на пръстите – с други думи, малко по-сложно е отколкото просто да поставим длани на земята. И разбира се, докато не се научат дланите да работят по този начин, би било безумие да се учат каквито и да било баланси на ръце.


Балансите на ръце ще са опасни и при липса на стабилност в раменния пояс, която се вижда най-очевадно в Чатуранга. Четири са мускулите, които трябва да работят координирано, за да стабилизират лопатките и съответно раменете - преден зъбчат (сератус), ромбовидни, долен трапец и мускули на гърдите. Ако тези мускули не са силни (а при стойка номер 2 те не са), раменете ще излизат напред и надолу (технически главата на раменната кост ще е извън ямката си), което няма да направи необходимите мускули силни, но пък ненужно ще стресира раменете. Най-често проблемът е в стегнатия малък гръден мускул, който е виновник за заоблените напред рамене, дърпайки лопатките в тази тъжна постановка, предпоставка за травми на раменете. И да не го усетите веднага, ще развиете още по-голям дисбаланс, който няма да Ви прости, а и няма изобщо да Ви служи в други изискващи стабилни рамене пози.


Друга опасна поза за хора със „съвременна“ лоша стойка е Мостът, Урдва Данурасана. Колкото и полезна и необходима да е позата, при слаби мускули на сърцевината, хронично стегнати седалищни мускули или неразработени рамене, тя изобщо не е добра идея. На първо място, при изпълнение на Мост не би трябвало да има рязко избутване нагоре, за да се повдигнем от земята. Това издава използване на седалището и липса на сила в сърцевината, като в резултат обичайно краката се завъртат навън (резултат от бутането с таза), Мостът отива в кръста и се стресират сакро-илиачните (кръстно-хълбочните) стави. Ако не можете да се повдигнете от земята без да обърнете стъпалата и краката навън, по-добре не се повдигайте, докато не развиете сила в мускулите на корпуса (т.нар. сърцевина или core).


Какво да кажем за позите, изискващи работа на едната и после на другата страна? По презумпция, те би трябвало да балансират двете ни половини (дясна и лява). Но в повечето случаи, ние работим еднакво и на двете страни. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че никой не идва на йога еднакво гъвкав и силен в двете си половини. И макар да няма човек, който да него е усетил („По-лесно ми се получава с десния крак…“ звучи познато, нали?), интересно защо и на двете страни се работи с еднакъв хъс, енергия и усилия? Да кажем, че изпълнявате Арда Бада с левия крак, който Ви е по-стегнат от десния. Полагате максимума си усилия, но те не Ви довеждат до никъде. След това, правите позата и с десния крак, който Ви е по-добре и тук вече отивате до крайност, защото все трябва да се почувствате гъвкави. Емоционално е разбираемо, трябва да работим до нашия си максимум, но ако постоянно работим така ограничено на едната страна и на макс на другата, този модел с времето ще задълбочи съществуващия дисбаланс и което е било стегнато ще си остава винаги по-стегнато от другото, което е разтегнато достатъчно. Схващате ли? По-разумно би било да се работи по-консервативно и на двете страни, докато те не се поизравнят като качества и умения.


И да не забравяме дишането. Каквото и да правим, дишането не бива да се нарушава. Качеството на дишането е сериозен проблем за много ученици. Очевадно не знаем как да дишаме на първата си практика, но ако и след 20 практики дишането ни е безразборно, неравномерно, или го задържаме – по-добре е да му обърнем внимание, ако ще и на цената на по-малко пози, в които можем да дишаме, отколкото да учим нови асани, но все още да не сме се научили да дишаме. Като правило – поне в Ащанга – докато не се установи някакъв приличен равномерен ритъм на дишането, аз бих държала някого на Поздравите и…Поздравите. Там е мястото да се учи дишане, че и всичко, за което си говорихме дотук.

Всичко това не е причина да се отказваме от йога. Ако имаме някакви проблеми със стойката си или хронични проблеми, йога не само че може да помогне, а и със сигурност ще го направи, преобразявайки с времето цялото тяло и ума. Но това изисква интелигентна работа, постепенна, упорита и търпелива работа. Изпълнявана калпаво, йога едва ли ще промени каквото и да било, че и може състоянието Ви да се изостри или доведе до други компенсаторни дисбаланси.


Един опитен инструктор би Ви помогнал да имате здравословна практика и да развивате модели на движение, които да Ви предпазят от по-нататъшни травми и разочарования, а още по-важно – да използвате практиката си като средство за промяна, а не за подсилване на всичко „лошо“ и неефективно, което носите със себе си. Било то в тялото или ума си.





1302 преглеждания

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg