КАКВО Е УСТАНОВЕНА ПРАКТИКА?



Йога сутра 1.14 казва: „Практиката се установява стабилно, когато се следва дълго време, без прекъсване и с пълно отдаване.“ Постоянно чуваме и от учителите си да говорят за „установена“ практика и други подобни. А какво всъщност означава това?


Първо – дългото време. За всеки „дълго“ означава различни неща. Някои се отказват от Ащанга след месец, ако не могат да продължат след Маричи асана. Месец е дълго време за тях. Други са „заседнали“ на Маричи асана от 3 години и са си напълно доволни. Че времето е само една илюзия всички знаем, след като за едни хора един месец е дълго време, а за други – нищожно. Условността на времето става още по-очевадна по отношение на някакви постижения, които нито могат да се предвидят, нито насилят.

Но в контекста на йога, а и цялата източна философия, за която карма и прераждане са обичайни неща, много вероятно е „дълго време“ да включва и минали животи, че и бъдещи такива.


За мен лично, дори 15-те години практика не ми се струват кой знае колко дълго време, защото дори и след декада и половина, рискът от отказване - защото ти е писнало, уморен си, не виждаш смисъл и все още много неща не ти се получават (а в други „йоги“ е по-лесно) – съществува. Освен това, реалното осмисляне нa практиката, когато да разбираш нейната динамика във времето идва след поне десетина години, което пак си зависи от КАК си практикувал всичките тези години. Т.е. тук роля играе и всичко останало в живота ти, освен някакви-си там 1,30 часа на постелката.


Та в този смисъл, „установена“ практика може би означава, че няма връщане назад, независимо какво постигаш или не. И много повече е важно другото – отдадеността.

И тук вече може да сме по-конкретни.


На първо място – практиката не би трябвало да зависи от никакви обстоятелства. Няма искам, не искам, прави ми се, не прави ми се, имах гости, напих се…Практиката е ежедневие и никой и нищо не може да влияе на това. Дъжд, сняг, преспи, топло, студено, на почивка си или пък си останал без работа…Практикуваш когато ти се изръсват гости от друг град или пък е Коледа. Практикуваш на рождения си ден и дори преди да отидеш да погребеш близък роднина. Практикуваш, независимо че имаш 2 или 20 деца, че са затворили шалата, която ти е била близо до дома или изобщо няма шала наблизо. Практикуваш, независимо дали си останал без учител или си се разочарова от учителя си. Практикуваш, когато учителят те е нахокал, не ти е дал нова поза да учиш или не те е „нагласял“ от доста време. Когато не ти е обръщал внимание от много време. В шала, в къщи, на летището, във влака.

Практиката е нещо, което е толкова неразделна част от ежедневието ти, че всичко останало се върти около нея. Целият ти график за деня се съобразява с практиката. Всъщност, целият ти живот – включително социални контакти, работа и други неща – зависят от практиката. И те стават вид практика.


Ако йога стане животът ти, животът вече не е същият или поне е много по-различен от живота на повечето хора. Не опира само до ставането рано, за да практикуваш. Или до лягането рано, защото ще ставаш рано, за да практикуваш. Познавам някои, които са на „4-та серия“, но май тази серия е серия от друсане, крещене, нервни разстройства и като цяло всички признаци на стрес. Има и други, които „не са идвали на практика, ама си я правят вкъщи“, но за едното нищо се ядосват, клюкарстват, злословят, злорадстват и осъждат другите, чувствайки се по-„висши“ от тях.


Установена практика означава дисциплина на ума, речта, деянията, диетата, отношенията. Яма и Нияма са установена практика. Установената практика се вижда и усеща от хората, т.е. те знаят веднага, че нещо ти е различно още преди да си им споделил, че се занимаваш с йога. Усеща се по начина на мислене, реагиране, навици на живот и често – по външния вид. Установена практика е, когато те считат за малко странен, че и ненормален, защото след Новогодишната нощ ставаш в 5, за да практикуваш. Ама и си си легнал веднага след Дунавското хоро по БНТ. Или пък майка ти (или съпругът/съпругата, че и децата) отново ти правят забележка, да „седиш нормално“ като имате гости. Щото Лотос изглежда прекалено ексцентрично. Или пък приятелите ти, идвайки на гости за пръв път, те питат: „А, къде се храниш?“ като видят, че нямаш маса в кухнята. Но и столове нямаш. И изцяло те обявяват за странна птица, като им отговориш: „Че как къде? На земята, разбира се!“ И то в Лотос. Или познатите ти нямат идея за какво да си говорят с теб, защото не си чувал за Биг Брадър и онова, което се върти по каналите, защото нямаш телевизор, не се интересуваш от клюки за други хора (били те артисти, политици или каквото и да е), не гледаш новините, а и като цяло не се оплакваш, не мрънкаш, не политиканстваш и си вечно позитивен. Скучен си за повечето. Толкова си различен.


В Библията има една история за Йов – богат, успешен, с готина жена и деца. Но изключително праведен и предан на Бог. Сатаната обаче оспорва предаността на Йов пред Бог, като заявява, че Йов е предан само защото притежава всичко това и ако Бог му отнеме привилегиите, Йов няма да е толкова предан. Бог решава да тества Йов и му отнема всичко. Жената и децата умират, Йов обеднява, покрива се с циреи, приятелите му обръщат гръб и го предават. Казват му, че неговият Бог е лош и да си намери друг Бог. Но Йов отказва да се откаже и остава праведен, добър човек, независимо от несгодите си и вярвайки, че за всичко си има причина. Тогава Бог, виждайки предаността му, му връща всичко, че и му дава още повече.


Може би Сатаната е бил прав…за повечето хора. Повечето хора практикуват, докато могат позите, докато всичко в живота им е „наред“, докато нямат някакви проблеми, докато учителят им обръща внимание и ги „котка“, докато им е лесно и забавно…


Установена практика означава да си малко като Йов. Знаеш защо го правиш. Не го правиш, заради учителя и, заради Фейсбук, заради известност или слава, заради когото и да било. Не го правиш, за да можеш Стойки на ръце или да отслабнеш, или за да имаш самочувствие. Не го правиш и за да избиваш комплексите си или за да се чувстваш някой. Не го правиш за да подобриш имиджа си пред другите или да начешеш егото си, че си „добър човек“. Правиш го, защото вярваш, че друг начин няма.


Една от причините – може би най-фундаменталната - повечето хора да не успяват да се „установят“ в практиката си е, че като цяло, те изначално не разбират целта и същината на йога. Някои може би разбират, но не вярват в това. И така, те просто практикуват на повърхностно ниво. В края на краищата, ако практикуваш, заради тялото си, когато това тяло спре да може или се нарани, или вече не усещаш практиката като яка тренировка, ще спреш да практикуваш. Ако практикуваш, защото учителят те кефи, когато се окаже, че учителят ти е просто човек като всички останали и не е съвършен, ще спреш да практикуваш. Ако практикуваш, защото шалата ти е удобна и наблизо, когато шалата затвори врати или се премести, ще спреш да практикуваш. Ако практикуваш за здраве, но се окаже, че практиката не е като Нурофен, действащ моментално, ще спреш да практикуваш.


За Патанджали, който използва термина „установена практика“, това е практика, която води до Самадхи. Първата глава на „Йога сутрите“ е наречена Самадхи пада. След като излага какво е йога и какви са практиките/стъпките, необходими за постигането на това състояние, последната сутра казва, че: „когато впечатлението, оставено от Самадхи избледнее дотолкова, че вече няма никакви мисловни вълнения, породени от него, тогава настъпва спонтанно Самадхи.“ (Преводът е малко по-свободен, Патанджали нарича този вид Самадхи „без семе“ (нир-бижа) – т.е няма причина – съзнателна, подсъзнателна или несъзнателна - за него).


Независимо какво ни се иска или не, харесва или не, вярваме или не, струва ни се или не, внушено ни е или не, целта на йога практиката е Самадхи. Не е Стойка на ръце или летяща виняса, нито 1000 последователи в Ю-тубата. Не е и слава, пълна шала, повече приятели и плосък корем. Не е дори и просто Самадхи, което временно ни дава блаженство. А Самадхи, което тотално заличава кармичния ни дълг, изцяло изчиства всичко от склада с впечатления (читта), които като семена по всяко време могат да се пръкнат при подходящите условия. Без семена. Може би това означава да сме тук за последен път.


Та, в този смисъл, установен в практиката си човек няма да спре да практикува, докато не стигне до там, където вече няма накъде. Ако ще и да отнеме много животи.


Но повечето спират, още когато времето се развали…


#practice #ashtangayoga #yoga #yogasutras #ashtangamishmash #yogaphilosophy #karma #samadhi #практика #ащангайога #йога #йогасутри #ащангамишмаш #йогафилософия

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg