За перфектната асана, компаса и други такива неща


Не трябва да се страхувате от думата “идеал”. “Идеалът” не е нито конкретна реалност, нито постижима цел. Идеалът е само компас, а не дестинацията. Той е средство за навигация.


Така както компасът не може да ви каже колко ще е стръмен хълмът или дълбок долът, по същия начин идеалът за дадена асана не може да ви каже с почти нищо за начина на изпълнение, времето, което ще ви отнеме да я научите и т.н.

Но идеалът може да ви даде посоката.


Защо обаче ни е необходимо изобщо да се стремим към някакво правилно изпълнение?


Е, да започнем оттам, че енергията не може да бъде разрушена - тя може да бъде само трансформирана в движение или в някаква друга форма на енергия. Тогава,какво става с енергията, която не успява да бъде трансформирана в движение?

Очевадно, тази енергия не се губи, но остава някъде из тялото. Енергията се превръща в топлина посредством износването на тялото Докато сме млади, възстановяването е сравнително бързо и ние не усещаме увредите от неефикасните си мускулни усилия. Телата ни се възстановяват благодарение на сърдечната дейност и изчистващите функции на организма. Но с възрастта тези способности на организма затихват, за съжаление, прекалено рано.


Една от причините за всичките ни болки и заболявания е, че не сме се научили как да използваме телата си. И ако не направим нещо по въпроса, много скоро няма да можем да правим дори това, което сме обичали да правим.


Определение за ефикасно движение и използване на тялото е всеизвестното


sthiram sukham asanam

на Патанджали.


В малко по-тясно значение, биомеханичните принципи на движение може да бъдат нашият идеал.


Ето например, един от тези принципи:


“Силата трябва да върви нагоре по гръбнака ни, а не встрани.” (принципът е формулиран от М. Фелденкрайс). Да ви напомня за банда? На мен да, а и не само за банда.


Друг принцип, изказан от Фелденкрайс засяга добрата стойка;


:Добрата стойка е способността да се движиш в която и да е посока без колебание и без предварителна подготовка”. нещо подобно казва и Айенгър, описвайки Самастити - “Готов за действие, но без излишно усилие”.


Ако не друго, тези изказвания ни дават идеала как би трябвало да функционира стойката ни. Те не казват как трябва да ИЗГЛЕЖДА стойката ни (или асана) или дори как да се УСЕЩА, а казват какво тази стойка ПРАВИ за нас. Т.е. каква е функцията й.


Защото позицията на тялото във всеки един момент (стойка за краткост) определя всяко наше следващо движение и способността ни да го извършим.


И ако се върнем към компаса, компасът не ни казва какво да правим докато се движим от точка А до точка В. Но ако се научим да усещаме какво правим във всеки един момент, идеалът ще ни ориентира дали се движим в правилната посока и дали каквото правим ни води натам или ни отклонява.


С други думи, идеалът - “перфектната асана” - ще ни помогне да интерпретираме усещанията си. Идеалът помага да организираме намеренията си както в момента, така и за конкретната практика и многото практики и като цяло пътя, който ни предстои.


Йога е практика както на някакви действия, движения, но и рефлексия, идеята за перфектната асана е добър инструмент за учене и усъвършенстване. Ако целта ни беше пърфомънса, идеалът щеше да ни кара да стискаме зъби с усилие на волята, за да го постигаме.


Вманиачаването в перфектната външна форма или постижение си има последствия. както и в спорта, то ни кара да си налагаме на волята да направим нещо,което измества усилията ни в друга посока. Но това вманиачаване е глупаво, най-малкото, защото идеалът никога не може да бъде постигнат.


Това не означава да не го разбираме. Ако разбираме идеала, той ни дава друга перспектива и ни помага да разберем и функцията му.


Повечето от нас - дори и опитни йоги - под повърхността си са неуверени и страдат от тревожност, свързана с представянето. Тревожност да не би “да не са достатъчно добри”, да не би да “не са достатъчни” или “да не се провалят”. И може би някои от тези неща са неизбежни.


Но какво би станало, ако заменим този вид тревожност с тревожността за учене? В края на краищата, ученето не е ли онова, което правим, когато не знаем какво да правим?


Затова, за да учим, за да научим и някога да “знаем” нещо, трябва да прегърнем част от тази несигурност.

Това, което искам да кажа е, че йога - поне традиционната, терапевтичната или каквато е била някога - не се интересува много-много от представянето ни, а от самият процес на учене.


Някои си мислят, че “перфектната асана” и дори анализирането на асана, каквото правим в курсовете за учители или по семинари, е начин всички да се вмъкнат в някакъв непосилен външен стандарт и форма. Някои считат, че такова учене е безсмислено, след като те не се стремят към идеала.


Става ми весело като чуя такива неща.


След толкова години практика, освен че вече знам за непостижимостта на идеала, знам и че без него, бихме загубили ориентир.


В годините,различните техники и стратегии на практиката ми помогнаха да правя разлика между един начин на функциониране и друг, а не да се вкопчвам в нещо. Помогна ми да канализирам всичко, което знам, вместо да хвърча като свободен електрон из пространството. Което ще рече, не само да си мисля, че правя нещо правилно, а наистина да го правя така (е, не винаги, но имам ориентир).


Връщайки се към стойката ни, представата на човека за себе си, тялото му и как тялото му се държи е винаги субективно. За да бъде тази представа функционална, тя трябва да се свърже с обстановката - което по смисъла на нашите движения е гравитацията.


Докато не развием контрол, прецизност и по-функционален начин да използваме тялото си, нашата собствена тежест ще ни тежи, а усещанията ни ще са объркващи. По същия начин, ако нямате компас в гората, може да се лутате, разчитайки само на усещането си за правилна посока.


Ако имате късмета да сте или да работите с ученици, които идват редовно дълго време, ученици, които инвестират в дълготрайните взаимоотношения и резултати, вие ще сте тяхната пътеводна звезда по пътя им към живот без травми и болка.


Ако посоката, в която се движите е ясна, тогава напредъкът може да е бавен и постепенен, но пак да дава много удовлетворение и положително отношение към здравето и йога.


Не, целта на йога не е да натъпче всички в един идеален стандарт и моля ви, ако сте учители, не го правете. Помогнете на учениците ви да се ориентират според този стандарт, според този идеал. А това означава те сами да започнат да разбират кое ги води към здравето, за да не отиде цялата им работа и пот на кино.


Една добре начертана карта и умението да работите с компаса ще ви отведат там, където искате да отидете.

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg