ЗАЩО ПРАКТИКУВАМ



Когато започнах да практикувам, имах цел. Много ясна цел. Беше лесно, защото ми беше ясно. Исках да мога повече.

Ходих при много учители, които ми казваха едно и същото.

И днес не съм изобщо любител на Меркурий в ретроград или както там се казва. Не се чувствам комфортно, седнала в кръг с други хора, напяващи каквото и да било. Обичам си червеното винце, котките, кучетата, Старбъкс, балета и салсата.

Изобщо не съм в хипи-културата. Не ми е понятна, не ми е интересна. Не се захласвам по рудракши, чакра медитации, мистицизъм или каквото и да било извън рационалната наука.

Някога практикувах, за да съм силна и гъвкава, за да отслабна и да спре да ме боли гърбът.

Нямам идея точно кога това се промени. Днес давам различни отговори защо ставам толкова рано и практикувам. През годините, съм имала различни отговори за тези въпроси.

Днес, сигурно ще кажа, че практикувам, защото не мога да НЕ практикувам, но пак искам да съм гъвкава и силна. Двете неща не си противоречат в края на краищата. Дори може би днес, искам да съм още по-гъвкава и по-силна. Само дето, както се казва, внимавай какво си пожелаваш. През годините станах и гъвкава, и силна, ама не така, както си мислех.

В началото, мисля си, не се обичах кой знае колко. Практикувах ревностно, за да измия от себе си срама и вината за това, че не съм успяла “като другите” в живота, че не съм достатъчно слаба и хубава, че не съм постигнала нищо “стойностно”, че нямах мъж до себе си и изобщо за всичко онова, за което ми внушаваха, че трябва да ме е срам и да се чувствам виновна.

Обичах практиката си, но това беше странна любов - повече наказание, още повече желание да се докажа, че съм достатъчно еди-какво си и заслужавам внимание и обич. Любов-наказание, любов—омраза. Практика, която усещах като затвор—ето, отбивах наказанието си, т.е. ежедневна Майсор практика.

Струва ми се, че бях и нещо като в капан—негативен капан. Като че ли нямаше много светлина, но затова пък имаше много гняв, негодувание, съжаление и само-съжаление, завист. Такива неща. И всички те по един или друг начин бяха с мен на постелката и ставаха по-силни, заради практиката. До едно време.

Например, завиждах, че някой може нещо, което аз не или пък се оправдавах че “на тях им е лесно, защото…” Завиждах на онези, които живеят по други места и имаха учители да им помагат, самосъжалявайки се, че трябва да вървя сама...Обвинявах какво и кого ли не, че нещата не са такива, каквито бих искала да бъдат и...това напираше в мен по време на практика, изливайки се в хъс, настървеност и доста пръхтене за акомпанимент.

Ако някой от моите учители ме беше видял тогава, щеше да каже, че мразя практиката си. Но аз я обичах, обичах това самонаказание.

Но….един ден се случи—да, не помня точно кога—но се случи. Омекнах. Нищо конкретно не го предизвика, никакви “аха_-моменти, никакви лъчове светлина или дълбокомислени прозрения. Просто се случи. Случвало се е през цялото време, ама толкова бавно, че не го усещаш. Не усещаш как ставаш различен човек. О, знам, че е благодарение на практиката. Знам също, че ако не беше практиката, щях повече да вредя на другите и себе си, както сигурно съм го правела и преди.

Хубавото на всичкото това е, че осъзнах какво чувствам, защо го чувствам и какво да правя с това, което чувствам. Хубавото е и, че практиката не ми позволява да избягам от този боклук, а ме кара да си го разчистя, щото, нали няма кой да го направи вместо мен.

И точно това правя всяка сутрин. Очаквам го с нетърпение. Не че ми се става толкова рано за практика преди да вляза да преподавам, не че ми се иска половината ми ден да минава в йога. Но резултатът си заслужава. И го правя.

Е, резултатите са различни. Освен физическите, най-важното е, че най-сетне съм щастлива със себе си. Хубава-грозна, дебела-слаба, но аз. Обичам си се, въпреки всичко. Щото и това май няма кой да го направи освен мен.

Хубаво е да знаете ЗАЩО практикувате. Всъщност, абсолютно важно е да знаете ЗАЩО практикувате. Защото КОЛКО и КАК ще практикувате много зависи от ЗАЩО го правите.

Когато сте напълно наясно ЗАЩО, няма да има нищо по-важно от това да правите ТОВА за себе си. Щото никой няма да го направи вместо вас.

Аз практикувам, защото практиката ме прави здрава. Не само телесно, но и емоционално. Защото вярвам, че тя лекува—болни тела, но и болни умове, и болни души. Практикувам, защото практиката ме прави щастлива. Затова и преподавам, защото вярвам, че тази практика може да направи всеки по-щастлив и по-себе си.

Ето за това ставам в 2.30 всеки ден, затова си лягам в 9.00 повечето дни. Затова преподавам дори да има 1 човек в шалата. Това, което практиката направи с мен ме вдъхновява повече от каквото и да било друго.

И ако и вие попаднете в някакъв капан на негативни мисли или не ви се практикува, застанете на постелката. Направете асана, дишайте - само 5 дъха и продължаваш напред. Това е.

#асана #движение #преподаване #дисциплина #практика

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg