ЗАЩО НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ АЩАНГА ЙОГА...



Попаднах на една статия, озаглавена “Защо повече не практикувам Ащанга?” След 6 месеца, в които практиката ми е ...хм, да го кажем несъвършена поради обстоятелствата, прозвуча ми като нещо, което бих казала и аз, макар мисълта да се откажа от Ащанга изобщо не ми е минала през акъла. Но колкото и да обичам Ащанга, колкото и да съм сгазила лука, винаги съм се старала да бъда обективна, затова ми се иска и да поспоря, ако не и да оборя някои от изказаните в тази статия неща.


1. Ащанга йога е взаимоотношение извън останалите ти взаимоотношения в живота.

Авторката на статията споделя, че всеки, който практикува Ащанга религиозно—6 дни в седмицата, цяла година, много години, изпуска нещо съществено от живота, най-вече личния живот. Не мога да не се съглася—тази дисциплина наистина може да промени взаимоотношенията ти с околните. Да си лягаш рано, защото на следващия ден имаш практика, да ставаш рано, за да практикуваш, да не ядеш това или онова, защото утре по време на практика ще се чувстваш неадекватно......Наистина, непрактикуващите може да гледат на теб като на извънземно понякога...Винаги съм се чудила какво ли би било, ако до мен имаше някой, който сутрин иска да ме гушка, а аз все се измъквам с: “Ти луд ли си? No practice, no sex!” , а вечер го пришпорвам, за да не ми се наруши режимът… Животът трудно се поддава на такива строги режими, наистина, но това не означава, че е невъзможно. С други думи, макар да е напълно вероятно ( а и честто е именно така) Ащанга да стане заместител на друга пълноценна връзка за някои, това не означава, че трябва да е така. Взаимоотношенията си ги изграждаме ние.


2. Да се спортува повече от 4 пъти в седмицата е нездравословно.

И с това на пръв поглед съм съгласна, особено като се има предвид, че съм го правила много, ама наистина много години и знам от опит какъв е резултатът. НО от друга страна, Ащанга практиката не е спорт, а и никой никъде не твърди, че всяка практика всеки ден трябва да е интензивна, тежка, изстискваща, унищожителна. Нищо, че някои учители волно или неволно внушават на учениците си точно това и че отстрани изглежда точно така. Ащанга практиката е на първо място и най-вече практика на дишане, фокус, осъзнатост и присъствие, а това не изисква постоянно огромни физически усилия. Зависи от човека (и до някъде от учителя) да се нормират физическите усилия така, че да не се стига до умора, травми и разочарования. Липсата на такова разпределение намирисва на непознаване на самата практика и метод. А и, нима ние и само ние не решаваме колко да се предобряме? С други думи, никой не е виновен (най-малкото Ащанга) за умората и травмите на някои практикуващи.


3. Изобщо не е мъдро да се практикува с травми.

Е, с това съм абсолютно съгласна, но и кой е казал обратното? Не съм чула никой от моите учители да съветва да се практикува, когато си вече травмиран. Е, ако те боли китката, може да си разтягам краката и ако нещо ми има на краката може да поработя да си отворя раменете, както е вярно, че има и по-възстановителни и терапевтични пози, които биха могли да се изпълняват според състоянието, но да се игнорира болка или съществуваща травма не е ок. Никога. А ако някой ви кара да го правите, помнете, че вие и само вие познавате тялото си най-добре и вие и само вие може да прецените какво трябва да правите.


4. Ащангарексията е факт.

Не бях чувала тази дума, но ми харесва. Още повече, че наистина това явление е факт. Тук авторката говори за вманиачаването в практиката и дори дава дефиниция на думата като “Повтарящо се поведение с негативен ефект, от което не можеш да се откажеш, имаш нужда от по-големи дози и проявяваш симптоми на въздържание.”

Ами в който и смисъл да е използвана тази дума, съгласна съм. Някои практикуващи наистина са се пристрастили към практиката—и то към ежедневна интензивна практика и като наркомани искат все повече и повече трудност. Не че всеки няма право да решава за себе си. Но това явление наистина е много по-масово от, да кажем, спокойната и вглъбена Ащанга практика с фокус към флоу, грация, контрол и прецизност...Пръхтене и грухтене колкото щеш!


Но и тук си зависи от човека. На някой може би му доставя удоволствие да грухти и да се мъчи само и само да си качи крака зад главата, например. Но на много други—не. Ащанга дава простор и свобода на всеки сам да избира. И не, това също не е част от Ащанга метода и не е никакво изискване. Като човек минал през този етап бих посъветвала още от самото начало да свикнете с мисълта, че интензивни практики са ок 3 пъти в седмицата. Останалото време практиката трябва да се редуцира и забави, за да има реален баланс и за да не се стига до пристрастяване към нея. О, и да, ако се наложи да пропуснете практика, не се чувствайте виновни. Но и не си намирайте постоянно извинения да не практикувате.


Да, Дейвид Робсън говори малко за това в това кратко видео:

https://www.youtube.com/watch?v=fbKbkqA22GA


5. Ако знаете, че имате проблем, който йога не може да реши, потърсете професионална помощ.

Цитирам: “Вероятно се опитвате да се възстановите от много интензивна травма. Може би детството ви е било ужасно или имате хранително разстройство, за което никой не подозира. Йога може наистина много да ви помогне за душевното ви здраве, но със сигурност в живота има и много ситуации, в които трябва да се потърси професионална помощ. Както вие, така и учителят ви трябва да признаете, че макар Супта Курмасана освобождава ежедневния стрес, тя не е изобщо адекватна терапия за разстройства на личността. Както не е добра терапия и пазаруването в Лулулемън.”


Няма какво да се каже по въпроса. Така е.


6. Оторизацията изисква безумно много и често даване на пари

Е, няма как да не се съглася, колкото и да знам, че безплатен обяд няма никъде. Днес, за да те оценят като учител (в Ащанга) се изисква да ходиш в Майсор достатъчно често (т.е. да плащаш много пари). Без това, няма да получиш т.нар. оторизация (позволение от Шарат да преподаваш). Макар че съм “за” ученето в източника, бих поспорила доколко това е постижимо за повечето Ащанги (включително преподаващи учители) и доколко в този източник нещата са както някога...По груби сметки, за да те оторизират се искат горе-долу 3-4-5 ходения в Майсор на стойност около 1000 долара (без пътя, спането, храната и отсъствието ти от дома, което за някои от нас е фатално не само финансово). Когато съм смятала за себе си лично (месечни наеми плюс всичко останало), един престой в Майсор би ми коствал около 6000 лв. После се чудим защо т.нар. “оторизирани” учители вземат скъпо и прескъпо за семинарите и обученията си.


Ако оставим настрана, че сме в БГ, където малцина изкарват такива пари, все пак това изискване и цена е—според авторката на статията, - "липса на уважение към практикуващите". И съм съгласна с нея. Защото като че ли моите над 10 години опит и знания не значат нищо...Щото нямам излишните 6000 лв. Щото, обстоятелствата в живота ми са по-особени...Щото като че ли ми намирисва на дискриминация, като че Ащанга май се превръща в занимание за хора с над средни доходи. После била за всеки...Айде де!


Но моят първи учител, Дейвид Свенсън, също не е оторизиран официално...И не, че съм против идеята за оторизация, дори съм много за, просто ми се ще тази идея да е наистина достъпна за онези, които са отдали много от живота си на практиката. И да има все пак някакви обективни критерии за оторизиране, а не само честотата на ходенето в Майсор и налетите в това начинание пари.


7. Традицията не еволюира, тя е задължителна.

Тук авторката спори за промените, които Шарат привнася в т.нар. “традиция” - като почивен ден в неделя, а не в събота, или някакви критерии, които да пресеят тълпата от практикуващи в Майсор. И да, няма как да не се съглася, че има учители по света, които религиозно следват наложените от Шарат промени. Той казва, че ще се почива в неделя—значи ще е неделя. Що? Абсолютно безсмислена промяна, освен може би за него самия и неговата лична организация на времето. Когато опре до промени в последователността на асани или нещо друго, също виждам, че някои промени са не само безсмислени, но и нямат никакво логично обяснение. Може би самият Шарат си има за него обяснение, което да обслужва неговите цели, но това трябва ли да е закон за всички по света? Със сигурност мисля, че не.


О, да, и пак цитирам: “Ако си сериозен в йога, няма да се хвалиш на коя поза си, колко пъти си ходил в Майсор, ще ходиш в Майсор или колко ученици са дошли на практиката ти в този или онзи ден.” Да, да, да! Слушайки самоизтъкването на някои ащанги ми се ще да си дигам багажа...Говорете ми за практика, която е изцяло за теб самия...


8. Да преподаваш йога не е професия, а допълнителна работа.

Бих добавила, освен ако не си собственик на огромна и лъскава верига йога студия или не живееш в пустиня, където в радиус от 50 км няма друг йога учител.. Иначе, ако си скромен учител, който иска да споделя опита си с другите, не е много разумно да разчиташ на нормални доходи от йога. В големите градове, където йога студия никнат като гъби след дъжд, вероятността да можеш да си покриваш наема всеки месец е почти нула. Камо ли да ходиш на редовни обучения (Майсор примерно). Авторката дори казва “в никакъв случай да не отваряте йога студио, ако живеете в голям град, защото ще си загубите парите и няма да имате никаква перспектива след 35.годишна възраст.” С други думи, ако не сте сигурно, че ще станете йога-звезда, рано или късно ще се окажете в положението по-млади и амбициозни да пълнят залите си с младостта и енергията си, а вие да се чувствате като отхвърлени от живота. Да преподаваш йога - а още повече да преподаваш некомерсиално - рядко е доходоносно. Но пък ако работите нещо друго и искате да практикувате пълноценно, ще попаднете в параграф 22. Трудно се спазва дисциплина на сън-храна-практика-почивка с ежедневна работа.


И все пак. Обичам Ащанга и не бих се отказала от нея, па ако ще и светът да се обърне. Защото онова, което тя дава е много повече, отколкото онова, което (може би) взема. Че не съм същия човек, откакто практикувам—не съм, но промяната е в по-добра посока, макар често да изглежда обратното. И всичко, което бихме могли да посочим като аргумент “против” (да практикуваш или не) зависи единствено от нас да е “против” или всъщност “за”. Всичко е въпрос на гледна точка...Или приоритети.

И да. Дейвид Робсън отново ще ни гостува през май 2020. Не го пропускайте.


https://www.studyashtanga.com/david-robson-mysore-intensivebg

117 преглеждания

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg