ДУХОВНАТА САМОЗАБЛУДА



Като преподаващ йога в един комерсиален свят, ми се налага да си правя някакъв вид реклама. Не обичам да си правя реклама изобщо и затова шалата ми като цяло не е много пълна. Гледам какво правят и рекламират други учители, барем почерпя акъл от тях, но в повечето случаи оставам втрещена и - честно - не ми се играе тази игра с рекламата. Защото духовността—която уж всеки изтъква по повод йога—ама изобщо не е духовна...Казано по друг начин, самата духовност е станала продукт на пазара…

Та нали по принцип духовността—такава, каквато е втъкана в йога—би трябвало да ни отведе отвъд нашите дребнави егота и да ни доближи поне до Бог, Браман или нашата Същност, където ние се усещаме част от всичко останало...Да, ама такава, каквато я изтъкват в повечето реклами, тая духовност си е дори много его-ориентирана...Само си помислете, та навсякъде обещават да Ви подобрят! Т.е. сега не сте достатъчно добри…

Но това е само началото. Йога обещава какво ли не: да Ви намали стреса и сантиметрите около корема, да Ви даде по-добро и можещо тяло, да Ви направи по-умни и богати дори. Че и просветление! И то на цена 3 за 2 или с намаление!

Да, да, имено това ни обещават повечето западни йога майстори! Че и Вие можете да станете по-добър, духовен, изчистен, пречистен и изобщо йога майстор! Стига да си платите…Можете да си купите йога и да си я окачите като медал, за да се покажете колко всъщност сте по-така... Патанджали обаче казва в “Йога сутрите”, че йога не е нещо, което може да се купи или придобие. В сутра 2.28 се казва:

Чрез практиката на осемте аспекта на йога ние премахваме мръсотии и по време на този процес започваме да разбираме истинската си природа, онова което сме.

(Това е по-свободен превод на иначе по-суховатите и кратки сутри). Патанджали никъде не споменава, че трябва да ставаме по-добри или по-гъвкави като онези модели по снимките. Смисълът на тази сутра е по-скоро, че нашата природа, такава каквато е, е вече в нас. Т.е. ние сме си вече...ами такива, каквито сме, но не го разбираме, защото мисленето ни е “замърсено”. Сигурно често сте срещали сравнението с диаманта или огледалото, които ако са мръсни ще изкривяват образа, отразен в тях...Т.е. като почистим онова, което отразява действителността, ще видим истинския образ на онова, което наблюдаваме, а не образа, който ни се иска или са ни втълпили, че е някакъв-си...

Дотук ясно. Но колцина са онези, тръгнали на йога, за да чистят мръсотията от съзнанието си? Или да свалят пелените от очите си? Или да разчистват паяжините, оковали сърцата им? Та най-честият повод да се тръгне на йога (и моето изследване също го доказва) си е абсолютно егоистичен: да отслабна, да релаксирам, да си оправя гърба..Все аз, моето, мен! Та дори за практиката си ние казваме “моята практика”, като че ли я притежаваме...Е, да, езикът е такъв, но все пак той отразява нещо много смущаващо: вместо да ни помага да надраснем това егоистично, дребнаво и лукаво его, което ни кара да се чувстваме като нещо отделно и различно от всичко друго, йога май само го помпа повече.

Ходим на йога, за да сме уж по-духовни, а изобщо не си даваме сметка, че това е една огромна привилегия, лукс, който мнозина по света и у нас не могат да си позволят. Духовно израстване? И как, моля, ще стане това? Докато си мислим, че 2 часа на ден могат да променят вибрацията на света и да го направят по-добър, духовността ще ни се изплъзва като сварен макарон...Че и крив, отгоре на всичкото! Не искам да кажа, че не трябва да практикуваме или да се стремим да бъдем по-духовни (каквото и да значи това), но нека бъдем на първо място реалисти! Няма по-духовно от това да виждаш нещата такива, каквито са, да ги приемаш такива, каквито са и да разбираш защо са такива, каквито са. Защото само тогава можеш да предприемеш нещо, за да ги промениш. Ако искаш. Или ти стиска.

Всъщност, няма нищо лошо и в това да се стремим да сме гъвкави, здрави и т.н. Но не и да си мислим, че това е определящо за Същността ни. Безсмислено и съвсем не-духовно е да се фукаме с това колко часа правим асани или нещо друго. И к’во като? Това не означава, че йога е проникнала в нас по-надълбоко или, че сме по-йоги. Щом има “по-”, значи се сравняваме и отново поемаме по трасето за надбягвания с егото и с чуждите ега. Подобно отношение до голяма степен е резултат от т.нар. “духовен туризъм”, който вече е на мода и у нас. Хората постоянно се заиграват с нови идеи, скачат от едно на друго хоби...Дори и с йога постъпват така: един ден отиват на Ащанга, на следващия - на хата, семинар по Зен, после Тантра, после пак Ащанга, пък и балансиране на чакрите...Става един миш-маш, на който аз му викам “цък-цък-язък.” Не е за учудване, че представите на хората за духовността са толкова размити, объркани, неясни и...често погрешни. Средностатистическият човек постоянно търси следващото, като се надява, че то ще му донесе лелеяното блаженство и онзи трик, с който набързо да постигне най-сетне въжделенията си. Но онова липсващото парче от пъзела винаги липсва.

Но “повече е по-добре” мисленето, което властва над всички останали сфери на живота, не е приложимо в йога. Ако правим повече и по-разнообразни неща не означава, че ще станем по-духовни. Ако само си мислим, че водим някакъв духовен живот също не означава, че е така. Дори обратното, напоследък все повече хора изпадат в духовна самозаблуда. Има много пътища, водещи към една и съща цел, но не можеш да вървиш по всички от тях по едно и също време. Нищо не се постига с омесването на различни традиции или заиграването с няколко такива.

Духовността изисква посвещение. Няма значение толкова традицията или метода, има значение постоянството, упоритостта, целенасочеността. Освен това, ако наистина сме се устремили към някаква истина, нямаме време да си губим с ала-бала. Ето защо, аз никога не ходя на семинари и събития, нямащи връзка с Ащанга йога. Дори не експериментирам с техники от други традиции, защото съм убедена и имам пълното доверие - ОСТАВИЛА СЪМ СЕ - на една традиция, която ми е близка и ми дава всичко, от което имам нужда. Ако търсим знание и духовно израстване, не можем да си позволим да се изгубим сред празна реторика, псевдо-учения и безсмислено бръщолевене на неясни и съмнителни теории - това правят всички, които са духовно мързеливи и повърхностни. Такива хора не говорят от личен опит, те повтарят онова, което са чули, защото е по-удобно. Много учители говорят заучени неща и дори успяват да впечатлят с някоя и друга умна фраза. В повечето случаи те прикриват истината, че хал-хабер си нямат за какво говорят и че просто ги мързи да изследват онова, което претендират да преподават. Изключително е тъжно, а и опасно, че някои от тях успяват да станат и много популярни.

В “Хата йога прадипика” се казва, че “Всеки може да постигне успех в йога, но не и мързеливият.” Паттабхи Джойс също е повтарял подобно нещо.

Йога не е трудна, но не е за онези, които искат само да станат гъвкави или да могат да стоят на ръце. Йога не е за онези, които искат да успокоят неврозите си и да намалят стреса. Йога не е за онези, които искат да имат повече енергия. И здравето, и спокойствието и жизнеността са прекрасни неща и необходими за всеки, за да живее добре и пълноценно. Но на първо място йога търси истината. Йога е за онези, които искат да знаят истината.

Истината ни се разкрива на много нива, затова йога включва всичко: не само буквалните практики, а и как живеем какво работим, как говорим, как правим всичко ...Затова пътят на йога често е наричан “пътят на воина”. Не всеки е готов за такова начинание. Рано или късно ще се сблъскате с необходимостта да вземате решения, които няма да са лесни: стремежа към йога ще Ви подсказва едно, практичността и житейското удобство (а сигурно и всичките Ви приятели и семейство) - друго. Дори най-простите промени в ежедневието Ви, като например да отделяте време всеки ден за практика, може би вече затрудняват някои от Вас или са посрещнати с неодобрение от заобикалящите Ви.

Всяка промяна е трудна, защото тя изисква да се откажем от някои познати и затова удобни ни неща. Според личния опит на всеки, промяната предизвиква страхове. Колкото са по-големи стъпките към промяна, толкова и страхът е по-голям. Така, много често си оставаме само със желанието за промяна.

Не всичко, с което ще се сблъскате в йога ще бъде прегърнато с радост. С напредването по пътя, практиката Ви ще става по-дълга, ще има и умора - както физическа, така и психическа, ще има дори сривове, в които ще Ви се иска да захвърлите всичко. Надявам се да не стигнете до това, защото макар и да изисква упорство и доста воля, накрая винаги си заслужава. Заслужава си много повече, отколкото всичко останало. Дори - това е единственото, което си заслужава!

#мислизайогадуховност

7 преглеждания

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg