ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА РАЗВИЕМ ДИСБАЛАНСИ ОТ ЙОГА?



Възможно ли е да развием дисбаланс от прекалено продължителна практика на йога? Като Начална серия Ащанга йога за повече от няколко години? За това се замислих след изминалия семинар по Анатомия на йога…

Определено, като с всяко нещо, което правим за продължително време по един и същ начин, отговорът е—да, можем. Чисто и просто, от анатомична гледна точка, правенето на едни и същи пози за продължителен период от време (повече от 5-6 години) и то ежедневно, може да доведе до някакъв общ дисбаланс и оттам потенциални проблеми. Всички сме различни и това ще е индивидуално, разбира се.

Когато обаче започваме Ащанга йога практиката си, едва ли сме в перфектен баланс и изобщо в баланс. Ние идваме на йога с уникалния си “багаж” от какво ли не, което да кажем най-общо са нашите модели на правене и мислене. Това най-общо включва минали физически и психологически травми, дейности, които сме извършвали, генетика и др. Началната серия Ащанга йога също може да развие такива, когато се изпълнява за дълго време.

В зависимост от уникалния ни “багаж” Ащанга йога по-бързо или по-бавно променя много от създалите се вече модели, но и изгражда нови. Въпросът е, кога новите навици, колкото и да са добри, преминават някаква точка и се превръщат в дисбаланс или причина за дисбаланс?

Като цяло, ако се занимаваме с учител и то 6 дни в седмицата, научаването на Началната серия Ащанга йога отнема средно между 3 и 5 години, според човека. Винаги има изключения, но за една зряла практика, неразчитаща само на природни дадености, горе долу нещата се движат в тези рамки. За жалост, малцина са онези, способни или дори имащи желанието да поемат такава отговорност. Обичайно, практиката не е редовна и консистентна. Мнозина, решаващи повечето от практиките им да са у дома, се ограничават с това, което им е комфортно или за което имат време и бързо губят прогресията на предизвикателствата, които иначе учителят би дозирал или надскачат възможностите си. Точно тук нещата като че ли се объркват и се превръщат в потенциални условия за развиване на дисбаланс.

Някога, когато повечето практикуващи Ащанга са били длъжни да се посветят на 6 дни в седмицата практика, Начална и Втора серия са се научавали прогресивно за много по-кратко време. Така двете серии са се балансирали взаимно и рискът от развиване на дисбаланс е бил много по-малък. Днес, не само че нямаме 6 дни в седмицата практика, а и много често самото преподаване не е в традиционния Майсор формат, което допълнително усложнява нещата и ги обърква. В крайна сметка, Ащанга би била (тя е) напълно балансирана практика, ако се изучава и преподава като такава, придържайки се към нейната методика. Самата система си е перфектна, но проблемите започват, когато ние решим да нагодим системата към нашите предпочитания.

Разбира се, този проблем съществува и в други системи йога и коренът на проблема е същият, доколкото мога да си направя някои изводи от срещата ми с всякакви хора. Моделите на движение, изградени от повтарянето на едни и съши неща по един и същ начин си взаимодействат с други наши модели на движение—когато сме на работа или отидем да играем тенис, например. В крайна сметка, дисбалансът винаги е резултат от това взаимодействие. Анатомично погледнато, Началната серия Ащанга набляга на навежданията напред, външната ротация в тазобедрените стави и стабилността на раменния пояс. Понякога прекалено се увличаме в навежданията напред и насилваме виняса, често заради тяхната привлекателност. Стабилността на раменния пояс, необходима за извършването на толкова много виняси, се изгражда обаче постепенно, например. Всичките Чатуранги би трябвало да се натрупат за около година и половина работа всеки ден, за да не стресират раменете, но често нямаме това търпение, а и отскоците искаме прекалено рано да ги пробваме без още раменете ни да могат да се справят с тях…

Разбира се, че всички модели, заложени в Началната серия сами по себе си са ключови и от огромна полза за телесното ни здраве. Но тъй като ние сме различни и с различен багаж, всеки ще ги усвоява и развива с различно темпо. Един може да започне Ащанга практиката си с вече гъвкави тазобедрени стави и добра външна ротация, а друг човек да има по-сковани тазобедрени стави и много ограничена ротация в тях. Един може да има по-отпуснати шункови мускули и навежданията напред да не са му проблем, а друг човек—обратното. Ами ако бедрените ни флексори са стегнати? Та нали навежданията напред не подобряват гъвкавостта на бедрените флексори, а обратното? Какво да правим?

По принцип, Началната серия Ащанга йога е замислена да бъде терапевтична—т.е. да “пооправи” някои от дисбалансите, които вече имаме. Йога чикитса—Йога терапия, както се нарича тази първа серия, би трябвало да помогне на тялото да се ре-балансира само, след като изгради стабилна основа. Практиката включва много аспекти, въпреки видимата еднаквост на последователността, и всичко зависи от това върху какво ще се фокусираме. Освен фундаменталната грешка да учим Ащанга в масовите водени класове, непозволяващи индивидуалност, най-честите грешки са свързани с т.нар. модели на избягване—да избегнем съзнателната работа с дадена става в името на крайния резултат. Което по-просто казано означава, че не сме склонни и способни да “си даваме зор”. В момента, в който нещо ни се поопре и ни е трудно, отказваме се да работим над него търпеливо и вместо това избираме да правим нещо, което усещаме за лесно, но пък което по никакъв начин не ни развива. Да, да. Това е най-честият “модел на мислене и поведение”, с който аз се сблъсквам като учител. Когато посоча на ученик как да работи, обикновено ми казват: “Да, ама така не мога (да се наведа).” Тогава аз отговарям: “Тогава не навеждай”, но това не е онова, което учениците ми искат да чуят и затова не ме чуват.

Ето, да вземем Джану Ширшасана. По правила, свитият крак е на 90° и навеждаме напред, но с таз и целия торс напред. На практика, малцина навеждат така. Поради лошата ротация в тазобедрената става на свития крак, тазът се завърта в посока на свития крак, което лишава тазобедрената става от възможността да се огъвкави—точно това, което търсим в тази поза. С други думи—искаме да огъвкавим тазобедрената става, а правим така, че това да не се случи и наблягаме на самото навеждане напред, защото по– ни харесва или си смилим, че трябва. Въпрос на фокус.

Така е в повечето пози, които изискват работа с двете страни посменно. Тези пози са за това, но грешният ни фокус ги ограбва от това, което те би трябвало да ни дадат. Така многото навеждания напред не са за самото навеждане, а по-скоро за разработване на тазобедрените стави, а навеждането е вторично. И ако работим с правилния фокус и намерения, дисбаланси по-трудно ще се развият. Друга честа грешка е да избягваме работата с раменете и гърба в Суря намаскар. Всяко движение там има значение, но ние си спестяваме доста от тях, защото “не се получават”. И Чатуранга съответно не се получава, но пък виж—защо да не скачаме?

Или Гледащо нагоре куче. И него като че ли си го спестяваме. Уж минаваме през някакви движения, но реално не изпълняваме Гледащо нагоре куче, защото ама изобщо не си правим труда да отворим гърдите, а претупваме нещата, устремени към следващата поза. Всяко Гледащо нагоре куче е навеждане назад, което балансира навежданията напред—реално, за всяко навеждане напред имаме по едно Гледащо нагоре куче, което да го балансира. То Кучето затова е там, затова е тази виняса...Научете я преди да се гмурнете в много навеждания напред, използвайте я по предназначение!

По правило, започнеш ли да учиш позите от седеж би трябвало да изпълняваш виняса между тях—сега вече знаете защо. И няма да има дисбаланси. Но мнозина искат да правят позите, но не искат да си дават зора да научат виняса. Това, че някъде се преподава началната серия без никакви виняси, защото “на хората много им идва” е отделен въпрос. След като идва много, има причина. И вместо да открием причината и да правим нещо по въпроса, ние избираме да заобиколим трудностите, вместо да станем по-силни.

Надявам се това донякъде да обяснява защо могат да се развият дисбаланси дори и от йога. Липса на система, липса на методика, позволяване на прищевките и предпочитанията ни да ръководят практиката...това са най-важните неща, в корена на проблема. Йога би трябвало да ни помогне да променим стагниралите ни и неефективни модели на мислене, правене и движение. Тя затова е трудна. За да не развиете дисбаланси, не й пречете, търсейки лесното и бързото.

Йога чикитса не е само за тялото, а и за ума ни. Движенията ни са резултат от моделите на мислене. Ако подхождаме към практиката с обичайния си начин на мислене, очаквайки нещо магическо от самата поредица пози или набора от техники, със сигурност ще развием дисбаланси. За да не допуснете това да се случи, добро начало е наистина да работите с опитен учител. Друга добра идея е да се включите в “Анатомия на йога” семинара, който провеждам (надявам се да бъде редовно), за да научите малко повече за онова, което не се вижда с просто око, както и начини да работите с това, което ви ограничава прогресивно, целенасочено и с разбиране. Практиката има толкова аспекти, че избора на фокус може да е решаващ за това дали тя ще е потенциално дисбалансираща или ще ви придвижва към все повече и повече баланс.

#външнаротация #преподаване #практика #разтягане

3 преглеждания

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg