Ащанга Миш-маш: Карма



Когато стане въпрос за карма има много мнения. За едни тя е нещо като съдбата, неизбежната фортуна. За други, карма е само оправдание за мързел и нищоправене. У мнозина, идеята за кармата предизвиква негодувание или равнодушие. Но неверието в кармата се дължи основно на неразбиране на цялата идея и прекаленото използване на думата за щяло и нещяло.

Повечето хора се сещат за карма когато направят нещо лошо или им се случи нещо лошо. Тогава или очакват някакво наказание или обвиняват “кармата”. Но това е доста повърхностно разбиране за карма.

Когато сме свикнали с обичайното “рационално” мислене и когато сме в плен на сетивните удоволствия е много трудно да разберем карма като основополагащият принцип на живота. Тогава има и възмутени реакции от сорта: “Как така да съм си го заслужил...” Трудно е да се приеме нещо такова, особено когато изживяваш трагедия, за която (уж) нямаш никаква вина. Ето защо, за да се разбере концепцията за карма е необходимо поне за малко да спрем да мислим както обикновено и да приемем поне две от основните неща, на които се базира карма - единството и приемствеността.

За единството - ясно, макар че тук не става въпрос за някакво лигаво “единство”, за което повечето “йоги” говорят - от сорта, “всички сме едно” цуни-гуни и други подобни лигавщини и позьорство. Единството, за което се говори в йога е осъзнаването, че тъй като си част от всичко около себе си, каквото и да правиш, ти му влияеш, както и обратното. Да осъзнаваш, че не си нещо отделно от света и той не е отделно от теб, и да действаш адекватно на това - това е единство.

Не помня кой беше казал, че “Не можеш да откъснеш цвете без да разрушиш звезда.” И това обобщава идеята за единството, която е в основата на разбирането ни за себе си и мястото ни във вселената.

Другата идея е за приемствеността или по-скоро - продължителността. Нютон също е стигнал до извода, че енергията не може да се създаде, нито да изчезне, а само да се трансформира. Водата реално никога не изчезва - тя или се изпарява и става пара, или замръзва и става лед. Дори когато изпием чаша вода, тя не изчезва, а в телата ни се превръща в нещо друго, най-малкото - в пот и урина.

В духовен план, тази вечност на енергията означава, че животът никога не свършва, въпреки че индивидуалните форми идват и си отиват. Оттам е и вярването, че джива - индивидуалната душа - не умира, когато формата му (тялото) се разпадне. Джива е един вечен поток на съзнателност, който еволюира в хиляди форми. В “Гаруда пурана” се твърди, че всяка джива минава през 8.4 милиона форми: 2.1 милиона, произведени от “пот и слуз” (бактерии, паразити, насекоми), 2.1 милиона, произлезли от “семена” (растения), 2.1 милиона, излюпили се от “яйца” (птици и влечуги) и 2.1 милиона, родени от “утроба” (животни - млекопитаещи и хора). Е, сигурно това не е буквално, но и да е, безсмислено е да мислим за него, а е достатъчно да разберем, че пътуването ни до това, което сме сега е било доста дълго и нелеко. И силата, която кара джива да приема нови форми отново и отново е именно фундаменталният принцип за “причината и следствието” или карма.

Науката също е стигнала до извода, че всяко действие има противодействие, равно по сила, но неизвестно защо, този закон на физиката като цяло убягва на съвременната наука за живота на човека. Така или иначе, никой не би спорил, че всичко, което правим има някакъв резултат, отговарящ на действията ни. Тук можем да цитираме много автори, включително Исус Христос, които казват същото нещо по различен начин. Кармата - универсалният порядък на нещата съществува, за да има изобщо живот.

Кармата е и нещо много важно за нас, защото тя ни тласка към еволюция. Малко по малко, кармата ни е докарала до формата на хора и именно тук имаме шанса да разберем кармата и да се издигнем над нея.Съзнателният ум - манас - е онова, което ни отличава от животните. Дори и най-умните от тях действат основно по инстинкт без да осъзнават. Само човекът е надарен с тази способност - да осъзнава и да разбира всъщност какво е животът. Дори в рамките на един единствен живот можем да забележим как действа карма - учим се отначало по-физически (като бебета), след това от опит и грешки, трупаме опитност, защото виждаме резултатите от поведението си и поведението на другите и така помъдряваме. Този съшият процес обаче се е развивал постепенно във всяка наша минала форма, сегашната включително.Да, разбира се, че за някои хора, процесът е още на етап удоволствия без много осъзнаване на последствията, които може би, а може би не, ще бъдат научени в следващия живот или след хиляди такива. За такива хора, заседнали на такъв етап, законът на кармата може би изобщо е невидим и неразбираем. Последствията от кармата също може да не се проявят веднага или да се разберат като такива. Ако не разберем, че каквото и да ни се случва сега е рeзултат от кармата, ще продължим да живеем в илюзия и ще продължаваме да създаваме карма

Една от причините да не вярваме много-много в тези неща е, че много често кармичният ефект не е видим веднага. На всеки му е ясно, че ако скочи от 10-я етаж ще падне и ще се разбие на парчета - но това е по-скоро вяра във физическите закони. Но в повечето случаи нещата са п-сложни от това. Истината е, че най-често кармата работи чрез множество причини - т.е. тъй като всичко е свързано, за всяко нещо има една плетеница от причини, а не само една. Като си помислим през колко животи сме минали досега, би било безсмислено да нищим всяко нещо, търсейки причината. Достатъчно е да приемем закона за причината и следствието, за да започнем да се издигаме над невежеството, защото осъзнаването на практика означава да разбираме какво правим по смисъла на неговите последствия за нас и всичко останало. Карма е нашият основен учител по пътя към себе-осъзнаването. Ако си научим урока, значи придобиваме някаква нова мъдрост, която ни помага да мислим по друг начин, да вземаме други решения, да действаме различно. Ако не си научим урока, той ще ни се предоставя “за поправка” отново и отново, много често - по-труден и по-труден, за да ни “накара” да го научим. Има и такива хора, които не желаят и не желаят да си научат уроците, макар те да стават все по-жестоки и жестоки.

Но....каквото е сега, е най-доброто, защото то е резултат от нещо минало, а това означава, че така трябва да бъде, за да израснем, за да си научим урока. Какъв е този урок, зависи от нас да открием.

Откъс от “Пълен майсторски курс по Ащанга йога”, автор: И. Бъчварова

#карма #философия #йога #духовност

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg