АЩАНГА МИШ-МАШ — А КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ДУХОВНА ПРАКТИКА?



Тялото никога не е отделено от съзнанието, духа или цялостта. То е една постоянно променяща се, динамична, развиваща се, осезаема експресия на онова, което е по-силно от нас, на онова, което наричаме Божествено. Сърцето по принцип си го знае, но умът ни забравя, изгубен в собствените си измамни проекции.

Йога изначално е соматична дисциплина, което означава, че тя изразява и дава “тяло” на духовни принципи, като събужда клетките, тъканите и органите на тялото, раздвижва течностите в него и пре-подрежда физическата структура като цяло.

Което повдига въпроса—а какво е духовно? Какви са тези духовни принципи? И очевадно—как тези трудни физически практики имат връзка с тях?

Духовността най-общо е изучаване на сърцето, а духовните практики изследват и изразяват уроците на сърцето в ежедневието ни. Всички източни духовни учения като Будизма, Таоизма, Веданта или Йога се занимават с това. И това може да се обобщи в три неща:

1. Реалността (или Вселената), видимото и невидимото, създателят и създаденото от него, ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО С ВСИЧКО ОСТАНАЛО и това е една ненарушима, непрекъсната връзка.

2. Същината на природата, на всичко около нас, на всеки един от нас, твоята, моята и на когото и да било друг е една ненарушима цялост.

3. Реалността ни дава две перспективи. Едната е онова, което виждаме, целият този свят, всички тези непостоянни и променящи се форми, появяващи се и изчезващи постоянно. Всичко, което можем да видим се появява, променя се по някакъв начин във времето и изчезва, умира. Това включва наистина всичко—ума, културата, науката...В най-добрия случай, ние виждаме една много малка част от този изумителен и непрестанен процес. Другата перспектива е онова, което не виждаме. Има много, което не виждаме, но то очаква да се прояви. Както и да го наричаме, то е безкрайно, непрекъснато, очакващо да се появи. Моментът на пробуждането е когато усетим, че това “невидимо”, това “присъствие” е винаги и навсякъде, по всяко време. Моментът на духовното просветление е когато наистина ни “светне”, че двете перспективи са реални, че видимото и невидимото, проявеното и непроявеното не са две отделни неща, а израз на една и съща реалност. Оттук и терминът “адвайта” - “не-две”.

Та, духовността, която йога развива е всъщност способността да позволим на ума да създава, изследва и да се радва на този променлив свят като изражение на всичко, което остава невидимо, на Божествеността.

Всъщност, като се замислиш, тази непроменлива Реалност е постоянно около нас, с нас, в нас. Не можеш да избягаш от нея, не можеш да се спазариш, да я отложиш за друг ден, да я промениш. Дали си пием сутрешното кафе, правим любов или спорим с някого, тя е тук. И ако сега, точно в този момент се запитате: “Кое е това, което е с мен сега, докато шофирам, чета ей-това тук, пера, готвя или нещо друго? Коя е истината, която няма да се промени? Коя е тази истина, която важи и за мен, и за другите, за животните, растенията и всичко около мен?” Няма да давам отговори. Отговорът всеки го знае.

Проблемът е не, че не знаем истината, а че тя идва в повече на болшинството от хората. Не на всеки му изнася да си я припомня, защото гледаме на нещата само от едната перспектива, използвайки ума си и забравяйки сърцето. Сърцето знае, но именно затова предпочитаме да избягаме в илюзорния свят на ума. Така попадаме в нови неприятности, защото там пък виждаме постоянните промени около нас, виждаме колко всичко е нетрайно и отчаяно започваме да търсим някаква стабилност. Виждаме смъртта, виждаме разложението, виждаме дегенерацията на всичко и всеки, и защото не е много приятно, вкопчваме се в живота както можем, с каквото можем, заблуждавайки се, че всичко се случва на всеки, но не и на нас. Аз съм по-специален, защото съм АЗ.

В “Йога сутрите” си Патанджали ни дава много практически рецепти как да спрем да се самозаблуждаваме по повод тази реалност. Усилията да видим отвъд онова, което можем да видим и да събудим гласа на сърцето е и духовната практика. Духовната практика няма нищо общо с това да ставаме “по-добри”, тя не е и курс за самопомощ. Много хора се обръщат към йога след някакви емоционални травми като си мислят, че с йога ще станат по-добри или ще срещнат хора, които са по-добри към тях. Като в “АА”, където търсиш утеха и подкрепа от подобни на себе си.

Не. Йога тръгва от това, че всеки от нас е вече цял и завършен, нито добър, нито лош, а такъв, какъвто е. Различни проявления на едно и също нещо, което нещо е едно и същото за всеки и всичко и винаги. Ако не го проумяваме, това е защото много неща ни пречат. И тези неща са създадени от ума, измислени от “кралицата на драмата”, нашият ум.

И сега, какво общо има това с нашата практика? И как практикуваме?

По определение, “практика” е “повторението на едно и също действие или умение редовно, за да се подобри или усъвършенства това действие или умение.” Спортистите, музикантите, танцьорите—те практикуват всеки ден техните умения, за да ги усъвършенстват. В йога не е по-различно. И в йога практикуваме всеки ден, повтаряме едни и същи неща, докато не добием майсторство.

Разбира се, физическите ползи се виждат най-лесно и може би първо тях усещаме. Да, тялото се променя по-бързо, отколкото навиците ни и моделите ни на мислене, чувстване, правене на нещата. Те са по-упорити, защото са по-незабележими, по-неосъзнати и затова се иска постоянна практика, за да бъдат променени. Но и това все още е в света на видимото, физическото.

Но всички имаме сърцето. Като орган, то е кажи-речи по средата на тялото. Докато правим нещо и усещаме различни неща по време на асана, сърцето си бие, нагажда се към нашите действия, обновява се. От гледна точка на чакрите, сърдечната е по средата, обединяваща потока енергия отдолу с този отгоре. Сърцето събира кръвта от всякъде и отново я изпраща обновена към всичко с всеки свой удар.

Не е тайна и че всяка наша емоция влияе на сърцето. Това поне всеки е усещал. И няма как иначе. Физически, емоциите ни до голяма степен са продукт на различните хормони и променената биохимия на телесните течности. Кръвта не прави изключение. Страхът, неувереността, тревожността и всички самозаблуди на ума с техните последствия минават през сърцето. Неслучайно Паттабхи Джойс говори за ”отровите, които обграждат сърцето” и това не са наситени мазнини, холестерол и други неща, а гняв, завист, алчност и т.н. Дали физическите отрови, разболяващи сърцето са породени от “духовните отрови”? Може би. Аз лично вярвам в това.

Та в какво всъщност се състои духовната ни практика, която не е отделна от физическата? Същината й е:

1. Да ПРАВИМ РАЗЛИКА между Вечното и непроменящо се (Пуруша, Сега, Атман, Същността,Духът….) и преходното, променящо се (Пракрити, природата, материалният свят, физическото тяло…)

2. Да не ЗАБРАВЯМЕ, ДА ОСЪЗНАВАМЕ, че истинското “АЗ” - онова, което си остава “АЗ” винаги, при всякакви обстоятелства е НЕПРОМЕНЛИВО, ВЕЧНО, НЕНАРУШИМО, а не която и да е видима форма на променливия, материален свят около нас.

3. Да ОСЪЗНАЕМ, че светът на променливите форми около нас е само проявление на ОНОВА, КОЕТО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ, както и да го наричаме.

Можем да го направим и на постелката - всъщност, май оттам трябва да тръгнем. Защо? Е, причини много. Но ако приемем, че сърцето е “двигателят” на тялото и в същото време е седалище на “истината”...Има смисъл да се поизпотим. И колкото повече “духовни отрови” сме натрупали около него, толкова повече ще трябва да се попотим, за да ги размекнем и изхвърлим от нас...

Не е много сложно за разбиране. По-сложно е да си размърдаме задника и да направим нещо…

Така че, не се хващайте на поредната илюзия, която умът ще ви поднесе, добре опакована и примамлива—че е достатъчно да четете такива неща или да имате добри намерения. Ставайте и практикувайте, потете се, без въпроси и оправдания, колкото толкова, но практикувайте.

Това Е началото на вашата духовна практика. Няма друго.

П.С. Това бе написано в деня, в който татко почина, преди да знам, че си е отишъл. Не е писано "по повода", макар да звучи именно така. Но няма случайни неща.

#Патанджали #Йогасутри #практика #духовност

6 преглеждания

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg