АЩАНГА КАТО ТЕРАПИЯ



Не е физикалността на хата йога, което ни трансформира, а състоянието на присъствие, култивирано посреством постоянно усилие да изцелим тялото и да тренираме ума, който изцелява.” Кино Макгрегър

"За да има полза, истината трябва да ни прониже като стрела. А това, със сигурност, е болезнено." Паттабхи Джойс

Знаем, че Началната серия в Ащанга йога е наречена “Йога чикитса’ - йога терапия, защото преди да започнем да навлизаме в дълбините на йога, трябва да сме излекувани. От лошите си навици на телодържане и движение, негативните тенденции на характера ни, неефективните и водещи ни в погрешна посока модели на мислене, чувстване, реагиране и поведение.

Но какво да кажем за реалните травми, които някой донася със себе си в йога или—не дай си Боже—получава от йога? За това последното, винаги съм твърдяла, че ако йога, включително Ащанга—се практикува правилно, травми не би трябвало да има. Но все пак, и аз съм се наранявала къде от недоразбиране, къде от бързане, къде от невнимание…

Практиката на Ащанга йога не е клас за упражняване на тялото, не е тренировка. Да, може и да е натоварващо предизвикателство, да е динамично и да ни кара да се потим, но това са средствата, с които да постигнем целта, а не самата цел. И въпреки това, като при всяко физическо натоварване, винаги си има риск от някакви травми.

Каквито и да са те обаче, Ащанга помага. Ако са травми, получени по време на практика—практиката е най-добрият начин за възстановяване. Ако са травми, получени другаде—практиката е най-добрият начин за възстановяване. Ако са стари травми—пак практиката е най-добрият начин за възстановяване.

Но за да се възстанови една травма се иска ежедневна практика. Да си правим почивки, защото нещо ни е заболяло тук и там не е съвсем добър избор, защото пречи на възстановителния процес. За разлика от тренировките, в йога ефектът се натрупва. Естествената реакция на организма към травмата е да контрактира, да се затвори около мястото. Йога го кара да се раздвижи, да остава отворено. Почивките всъщност правят тялото по-сковано дори когато няма травма, а като има—два пъти повече.

Учениците често спират да идват, когато нещо ги заболи. Изчакват да им мине. Изчезват за дълго време, оправдавайки се с нуждата от почивка. Но истината е, че болката им не е минала, проблемът не е решен. Всякакви болки и травми в йога са причинени от дисбаланси или лоши навици, така че почивката не може да оправи причината за травмата. В повечето случаи тя само е замаскирана, проблемът си остава. И отново ще се появи, ако не се работи да се отстрани причината за него.

Изключително жалко е, че много ученици, не желаещи да се вслушват в съветите на учителя си или по-безволеви и неспособни да идват всеки ден на практика, рано или късно заявяват “Ащанга не работи” или “Ащанга ме нарани”. Това изобщо не е вярно.

Ащанга не наранява. Нараняваме се самите ние с начините си на мислене.

Първото нещо, което трябва да се направи, ако има някаква травма (или дисбаланс) е да се адаптират позите и цялата практика. Това може да означава практиката да е много кратичка и със съвсем основни, базисни неща в нея, така че да няма никакви болкови усещания в травмираното място.

Аз също съм имала травми—в повечето случаи от моите си неосъзнавани дотогава дисбаланси в тялото ми. Никога не съм спирала да практикувам—дори и с оперирано коляно застанах на постелката на 5-ия ден след операцията. Можете да си представите каква е била практиката ми, след като единият ми крак нито се сгъваше, нито разгъваше...Но винаги в такива моменти съм се фокусирала върху основните неща—банда, дишането, много правилни линии на алайнмънта...и съм научавала нещо много ценно, което ме е извеждало в крайна сметка на по-високо ниво. Дали съм щяла да ги усетя тези неща толкова надълбоко без травмите? Е, ако ми е било писано сигурно, но по-бавно, по по- друг начин.

Не казвам, че травмите са необходими. О , изобщо не.Не казвам, че са неизбежни. И това не е вярно. Но, все пак, те се случват. Трудно е да бъдем дотолкова осъзнати, себеусещащи се и търпеливи, че да ги избегнем. Затова, когато се случат, те са добър урок.

Така че, травмите не са причина да не се практикува, но практиката трябва да се адаптира. Ако травмите са причинени от лоши навици и дисбаланси, по-бавни практики, с внимание към фундаментални техники и добрата постановка може да са безценни. Какъв е смисълът да се напъваш в Лотус, ако те боли коляното, след като болката е причинена от лоша постановка на крака за Лотус? Какъв смисъл има да се отскача назад или напред, ако ръцете поддават като преварени спагети, а Чатурангата колабира? Да, имам ученици, които правят точно това, въпреки моите инструкции, които повтарям постоянно...ПОВЕЧЕТО ученици са такива...Самата техника няма да оправи нищо, няма да ни направи по-силни или по-гъвкави. Техниката работи, когато се изпълнява правилно, иначе—убива. Като всяко лекарство.

Ако пък вече имаме някакви травми и тепърва започваме в Ащанга, най-добре би било да гледаме на практиката като на лекарство, а не като арена за самодоказване и състезание. Всъщност, и нищо да не ни боли, това е добра рецепта.

Ами, практикувайте ежедневно и никога не се напъвайте. Ако имате някакви болки, каквито и да са—говорете с учителя си и слушайте съветите му. Бъдете търпеливи и имайте доверие, че всичко е за добро. Вашето добро. Ако следвате рецептата, телата ще се трансформират, а мозъците ще избухнат...

#ащангайога #травми #йогачикитса

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg