АЩАНГА ЙОГА МИШ-МАШ: STHIRAM SUKHAM ASANAM




Винаги съм била добър ученик и това, че сега съм учител не променя нещата. Затова постоянно уча. Чета това, чета онова, слушам какво казва този учител и онзи...И макар че няма нищо лошо в това да се четат книги, които да ни напомнят къде да сгънем коленете, а къде не, все пак понякога тази информация ни залива, идва ни в повече, започва да ни дотяга. Тогава е време да се върнем към простите, основни неща.

Разбира се, най-простичките напътствия за йога могат да бъдат открити в “Йога сутрите” на Патанджали. Те дотолкова са прости, че за нашия несвикнал с простички и естествени неща мозък, могат да звучат “прекалено просто”, за да бъдат разбрани. Но както често казвам, най-простите неща понякога са най-сложни, заради простотата си…

Сутра 2.46 гласи “Sthira sukham asanam”. Сутра, която инструкторите често повтарят: стабилност и лекота, това е асана. Обичам тази сутра, защото тя е фрашкана с мъдрост, ако се замислиш.

Санскрит е език, в който думите често имат повече от едно значение. Основното значение на sthira е стабилност, но оттук нашето изследване само започва. Стабилността изисква сила, но в същото време ни дава сила, както и увереност, спокойствие и умение. Без стабилност, комфортът ни често е под въпрос, а с него и лекотата. Няма значение дали става въпрос за правене на някоя асана, говорене пред хора или построяване на къща. Стабилността е основата, от която тръгваме и не бихме построили нищо “майсторски” без нея.

Другият компонент на асана е sukham—лекотата, комфортът. Ако обаче анализираме думата още повече, ще открием, че su означава “добро”, а kha “пространство”. Така че основното значение на сукха е “добро пространство”. Комфортът в асана е онази физическа лекота, която може да се приравни на мобилност и способност. Да си способен да направиш нещо означава да имаш умението, силата. Тази способност дава лекотата, а когато ти е леко си на “добро място”.. Там има физическа лекота, има мобилност, има дори свобода. Тази лекота идва от стабилността.

Една от основните импликации на щира-сукхам, поне в асана, макар и не само, е да стигаме до ръба на способностите си, всеки ден, ден след ден. Да стигнем до ръба без да прекрачваме границата и след като стигнем там, да останем, независимо дали това “там” е повече или по-малко от предишния път, то е днешното ни “тук” и това е “щира”, силата да приемеш каквото е сега и да останеш с него. Щира приканва съзнанието да се фокусира и да остане спокойно. Едва тогава настъпва сукха, лекотата, оставянето, омекването, което отваря съзнанието и го прави възприемчиво.Така фокусът всъщност отваря, и по-малко е повече.

Като преподавател често виждам ученици, търсейки щира и сукхам на погрешните места. Прекаленото желание да се направи асана на всяка цена разваля постановката, която става нестабилна. Погледът започва да шари наоколо, тялото трепери или се клатушка, дишането е неравномерно и губи дълбокия си звук. Това създава само повече напрежение и в тялото, и в ума. А напрежението от какъвто и да е вид, затваря. Не виждаш, не чуваш, не възприемаш, не усещаш. Напрежението блокира съзнанието, блокира и потока на енергия през тялото.

Дори и в най-добрите си намерения, търсим стабилността не в основите, а онова, което е отгоре. Има асани, в които това се вижда с просто око. Да вземем Триконасана, например. Много често краката се клатушкат и ние се опитваме да се стабилизираме като напрегнем раменете, няма стабилност, но напъваме да отворим, блокирайки раменете. Така караме онова, което е предназначено да бъде мобилно и меко—онази част на тялото, която е повече сукхам (гръбнакът и раменете) да се скове и да стане ригидно, а онази част, която би трябвало да е щира (тазът и краката) е халтава, мека, неспособна. Когато основата е калпава, всичко над нея колабира.

По същия начин, много ни се ще бързо да прогресираме и да стигнем до някои изглеждащи ни по-привлекателни асани. Суря намаскар ни е писнала, досажда ни да правим фундаменталните пози, искаме Курмасана, искаме краката зад главата, искаме Втора серия…Искаме да ставаме учители, преди да сме били ученици...

Прогресът обаче, не винаги е линеен, която означава,че не можем да ставаме по-добри във всичко постоянно. Някои неща може да са по-добре от вчера, други—може да се усещат като по-ограничени. Но намирането на щира и сукхам всеки ден е същността на практиката. Разбира се, опитен учител би ви помогнал в това, но така или иначе, вие сте онези, поставящи ограниченията, решаващи къде е границата на възможното днес.

Практиката във времето е цикличен процес на трансформация, който включва и върхове и спадове, и добри, и лоши дни. Но именно в тази й цикличност се отваря пространство за постоянно променящото се тяло и постоянно променящите се обстоятелства. Необходима ни е сукха, за да ги приемем, и щира, за да сме щастливи въпреки.

В крайна сметка, йога е вътрешна практика. Много по-важно е какво чувстваш, отколкото как изглежда отвън. Една от магиите на йога е именно в това, че всъщност, няма кой знае какво значение как изглеждат нещата отвън. Всичко опира до осъзнаването и до всеки един човек като индивид. Практиката ви приканва да изследвате какво усещате във всяка асана, как се движи тялото ви при влизане и излизане от позите, как се чувства при задържане, какви емоции предизвиква у вас, какви са ви реакциите на всичките тези неща...Дали можете или не, какво можете и доколко няма значение., Важно е не какво, а как...Ако имаме това ниво на осъзнаване, винаги ще има и щира, и сукха, и интегритет. Ще работим на ръба на способностите си и на това, какво е възможно за нас. Бавно и постепенно тялото само ще ни отведе отвъд това, което сме си мислели за възможно, но само ако го слушаме, уважаваме и работим с интегритет всеки път, когато застанем на постелката.

Да, когато нещата се закучат, ние в повечето случаи тръгваме да се борим. Яко. Хващаме се на въдицата и с нашите свикнали да се борят, постигат, имат, контролират и карат да се случват на всяка цена нещата умове, започваме борба с каквото е. Претоварваме се, работим повече, тренираме повече, стресираме се, вярвайки, че ако свършим повече работа ще постигнем най-сетне целта си, за да сме най-сетне щастливи. И после, се сгромолясваме, защото телата ни, умовете ни и духът ни се уморяват от всичкото това усилие..

По същина, Патанджали ни предлага възможност да се вгледаме във всички симптоми, физическа болка или психологически дискомфорт, като слаби места - нашите слаби места, изискващи цялото ни внимание, както и упоритост да бъдат разбрани и постепенно преодолени. Така всичко, което ни се случва на постелката или извън нея е само началната точка на пътя към себе си, себе-познанието. Патанджали ни предоставя възможността да погледнем на тези неща обективно, не като на препятствия, а като на нещо, носещо ни информация за нови измерения и перспективи. Патанджали посочва, че само упоритата, непрекъсната практика е начинът да стигнем дотам.

И щом йога в същината си е събуждането на вътрешната ни реалност за нас самите, то всичко, с което се сблъскваме ни носи послание, което ни връща към тази реалност. Затова, нека останем любопитни, нека интересът ни не пресеква при първата трудност. Нека модифицираме, когато и където е необходимо, но никога да не спираме да практикуваме.

Или както е казал Паттабхи Джойс: "Бавно, бавно...Практикувай и всичко ще стане..."

#практика #асана

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg