АЩАНГА ЙОГА МИШ-МАШ: КОЕ Е ПО-ВАЖНОТО—АСАНА И/ИЛИ МЕДИТАЦИЯTA?



Йога сутра 1.31. Duhkha daurmanasya angam-ejayatva shvasa prashvasah vikshepa sahabhuva

От тези пречки има четири последствия и те са: 1) психическа или физическа болка (duhkha), 2) тъга или потиснатост (daurmanasya), 3) неспокойствие, треперене или тревожност (angam-ejayatva), и 4) нередовност в дишането (shvasa prashvasah).

Всеки един от нас познава тези симптоми и те се проявяват по много начини, не само по време на практика, прекъсвайки практиката или нарушавайки нейното качество. Патанджали е дал тези 4 последствия от 9-те пречки, описани в сутра 1.30 (физическа болест (vyadhi), тенденцията на съзнанието да не работи ефикасно (styana), съмнение или нерешителност (samshaya), липса на внимание към преследването на самадхи (pramada), мързел на ума и тялото (alasya), неспособност да се регулират желанията за светски обекти

(avirati), неправилни съждения или мислене (bhranti-darshana), неспособност да се постигнат етапите на практиката (alabdha-bhumikatva) и нестабилност да се поддържа веднъж постигнатото ниво на практиката (anavasthitatva).

Какво отношение имат тези неща към физическата ни практика? Огромно: нестабилни сме, разсеяни сме, дишането е неравномерно, имаме физически трудности, не можем да останем в асана неподвижно за необходимото време...В коментарите си към “Йога сутрите” Вяса казва, че тези неща не се проявяват, когато съзнанието е екаграта (екагра читта) - фокусирано към един обект.

Разбира се, връзката между съзнанието и физическото тяло е двупосочна: ако съзнанието е стабилно и тялото е стабилно и обратното. Тъй като прана и мислите се движат заедно, можем да поспрем мислите си, като стабилизираме прана (асана, пранаяма) и можем да коригираме нестабилността на тялото като контролираме мислите си (медитация).

Очевадно, крайната цел е една и съща, но за много хора първият начин е много по-лесен. Трудно е да се медитира, когато сме разсеяни, разхвърляни, без енергия или болни. Асана и пранаяма са къде-къде по-лесни и достъпни и не само ще облекчат горепосочените симптоми, но и ще концентрират ума достатъчно.

От гледна точка на йога, за начинаещия няма никаква полза да медитира. Патанджали причислява дхяна (медитацията) към висшата йога, за която умът трябва да е подготвен чрез яма, нияма, асана, пранаяма и пратяхара. Ако умът не е фокусират върху едно нещо (екагра) или съвсем спрян (ниродха), никаква медитация няма да се случи.

Много хора се опитват да медитират, но всъщност в повечето случаи се отдават на блянове посред бял ден. Те могат да седят дълго със затворени очи, но реално мислите хвърчат към някакви желани неща или визуализации. Според йога, такъв вид медитация е направо вредна, тъй като тя увеличава тамас и раджас, и задържа практикуващия в авидя (незнание, заблуда). За да има медитация в истинския смисъл на думата, умът трябва а е ясен и спокоен, а интелектът много остър, иначе ще се стигне до още по-голямо вкопчване в пракрити (материалния свят). Някъде четох как един Тибетски лама коментира съвременните медитатори и описвайки грешките им, той съветваше да се изучат лицата на рибите, за да се разпознаят тези изражения по лицата на медитаторите. Същият твърдеше, че погрешната медитация може да доведе до прераждане в риба!

Паттабххи Джойс също твърдеше, че неправилната медитация не може да бъде поправена. И тъй като учителят няма достъп до вътрешността на ученика си и не може да знае какво се случва, първо трябва да се посветим на изучаването на правилното изпълнение на асана и пранаяма. Тъй като те са видими, грешките там може да бъдат поправени, а това от своя страна ще доведе и до правилна медитация.

Разбира се, че има хора, които по рождение са в екаграта съзнание. Може би е карма, резултат от предишни усилия, в предишни животи.

Но повечето от нас сме от другите, простосмъртните, за които се искат целенасочени усилия в асана и пранаяма, за да се подготвим евентуално за другите стъпки в йога. Патанджали е подчертал, че симптомите се проявяват и на трите нива—физическото (в тялото), енергийното (в дишането) и духовното (ума). Очевадно, ако сме болни не е засегнато само тялото.

Ако се концентрираме само в някое от средствата (асана, пранаяма или медитация), няма много да успеем. Всички имаме някакъв кондишънинг (васани и самскари), които постоянно изплуват на повърхността. Ако равим само асана като упражнение, този кондишънинг ще определя как правим асани и само ще пуска по-дълбоки корени в нас. Ако само медитираме—ще се случи същото. Самскарите и васаните ще са като операционната система на развален телефон, който постоянно се ребутва и остава същата, непроменена. А всъщност, йога се опитва изцяло да изчисти тази система. Патанджали казва, че само практиката на всички 8 аспекта на йога ще довее до успех. Паттабхи Джойс и Манджу Джойс също му пригласят, че частичните методи в йога не водят до никъде. В крайна сметка, идеята най-вероятно е, че всяка техника и практика в йога си имат своето предназначение и ако подбираме техниките според своите предпочитания, няма да постигнем целта на йога—да ни освободи точно от тези наши предпочитания, които са породени от собствените ни самскари и васани, и са нашият затвор.

#медитация #практика

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg