История на асана
Според едно неотдавнашно научно изследване, над 20 милиона души практикуват йога само в САЩ и това е около 9% от населението на САЩ, които генерират над 10 милиарда долара приходи. Въпреки това (или може би именно заради това), в последните години йога неведнъж е попадала в кръговъртежа на политически, религиозни и дори законови разправии относно – най-често – въпроса кой “притежава” йога. Религия ли е йога? Трябва ли да се позволи йога да се преподава в училищата? Може ли някаква конкретна поредица от йога пози да бъде запазена като марка? Мнозина критикуват поамериканчването и комерсиализацията на тази древна индийска култура и дори индийският премиер министър Нарендра Моди проявява интерес като стартира кампания за популяризирането на традицията като по негова инициатива през 2015 г на 21 Юни за пръв път се отбеляза и Международният ден на йога.
Когато опре до история на йога, има две противоположни мнения. Първото е, че йога е на 5000 години, монолитна традиция, разкрита на ведическите мъдреци по време на медитация и моменти на откровение. на това мнение са повечето гурувци и практикуващи. Второто мнение, поддържано от болшинството учени и автори, е, че йога – или поне постуралната, физическа йога – е измислена преди около малко повече от 100 години по време на колониалния период и след това се е разпространила по целия свят. Но ако анализираме източниците, истината е някъде по средата.
макар днес думата “йога” да е почти синоним на āsana или разтягане на тялото, йогистките упражнения са сравнително ново явление. В пред-модерна Индия, асана винаги е била само един от многото психо-физиологически елементи на йога-дисциплината, сред които са етичните въздържания (яма и нияма0, контролът над дишането (пранаяма), контролът над сетивата (пратяхара), мудра, банда и медитативни техники.
Санскритската дума āsana може да означава както “място за сядане”, така и “поза” и според контекста може да се отнася както към физическото действие на седене, така и до онова, на което човек е седнал. В класически текствое, като “ЙОга сутрите” на Патанджали, асана е поза за практиката на медитация.Патанджали инструктира тази поза да “стабилна и комфортна”, (sthiram sukham–āsanam)много подобно на онова, което Кришна казва на Арджуна в “Бхагават гита”:
На чисто място, заел стабилна поза (sthiram-āsanam), нито много нависоко, нито много ниско, покрит с кожа на антилопа, кърпа или тревата куша,
насочил ума си в една точка, въздържайки дейността на съзнанието и сетивата, седнал върху асана, той трябва да практикува йога за да се пречисти.
Бхагават гита 6.11-12
Първият коментар на “Йога сутрите”, известен като “Бхася”, изрежда 11 възможни асани, последвани от санскритската дума ādi – и др. Това подсказва, че може би е имало много повече пози, познати в онова време. Онези, споменати в текста обаче са все пози за седене, включително padmāsana или Лотос. Тези пози за седене в медитация са били добре познати и широко използвани от аскетите и медитиращите в различни традиции, включително индуисти, будисти, джайнисти и др.
Хата йога се ражда някъде през средновековието. Хата йога означава “йога на усилието” и първите текстове по хата йога се появяват някъде към края на 2-и век. В тези текстове се открива ново разбиране за и нов фокус към тялото и телесните техники. Работата на йога учения Джеймс Малисън ни демонстрира, че тази новопоявила се хата йога традиция е всъщност синтез от две отделни аскетични йога направления: 1) древната традиция на себеотричане, която датира отпреди повече от 2000 години преди Буда, в която различни физически и ментални въздействия са се прилагали, за да се култивира тапас (огън) и дуйовна сила; и 2) по-късната тантрическа шайвистка традиция, която развива подробна телесна карта на фини психо-енергийни колела (чакри), канали (нади), жизнена енергия (прана), ветрове (ваю) и идеята за потенциална сила (кундалини-шакти), която дреме, навита на кълбо в основата на гръбнака. Според хата йога текствоете, посредством различни физически действия (карана) и пози (асана), телесни печати (мудра) и заключвания (банда), контрол над дъха (пранаяма) и задържането му (кумбака), тези потенциални енергии могат да се събудят и насочат в тялото, което ще доведе практикуващия до напреднали нива на съзнателност и евентуално до постигане на медитативно поглъщане (самади) или освобождаване (мокша).
Но именно в тези дори и ранни хата йога текстове можем да забележим и промяната: от пози за седене, използвани основно за медитация, описват се и по-сложни асани, включително такива, изискващи баланс или стоене надолу с главата. Да, дори в тези текстове всички асани имат за цел изчистване на тялото и/или насочване на фините енергии по разни телесни места.
И докато тези ранни текстове от времето между 12-15 век описват сравнително малко асани, от 16 век натам постепенно се добавят нови, като броят им стига до прословутите 84. И не са само текстовете. Има барелефи в някои храмове в южна Индия, изображения по стените и дори илюстриран йога ръкопис от 17-18 век, които изобразяват нови асани от този ранен съвременен период на йога. В едни малко познато текстове като “Йогачинтаманя” и “Хатабхяасападхати” са описани над 100 асани, включващи от седеж, балансиращи, на крака и динамични поредици, че и асани, използващи въже. И всичко това, още преди колониалния период в Индия.
Още нещо, което е интересно е, че макар повечето от хата йога текстовете да са създадени в хинду-среда, авторите им определено се дистанцират от сектантските тенденции, като се стремят да бъдат инклузивни, отдавайки повече значение на практиката на йога, а не на нейните метафизички или философски доктрини. По това време, йога от практика за аскети се е превърнала в практика за всички, включително и за жени. Това прави практиката популярна сред много други традиции, включително Ведантисти, Джайнисти, мюсюлмани, суфи, сикхи, християни. Това не е много по-различно от това, което се случва днес с появата на много нови видове йога, но в друг контекст.
