Силата на невежеството

Знаем много неща. Учили сме в няколко университета и притежаваме няколко дипломи. Дори ходим на йога. Но си оставаме невежи. Невежи за невежеството.

Невежеството (незнанието за природата на нещата, авидя) не е само в умовете, които съзнателно или несъзнателно мислят, действат и реагират невежо и по този начин причиняват неспокойствие, болка и мъка на себе си и останалите. Авидя е и в умовете, които съзнателно искат да бъдат добри и да правят добро, докато несъзнателно се привързват към и се идентифицират с “чистота”, “позитивизъм”, “доброта” или “осъзнатост”. Дори такива умове са вкопчени в идеята за “добротата и любовта” и плодовете от техните “добри” постъпки.

Няма правилно или грешно. Това е просто силата на невежеството. Авидя.

Именно това научават повечето ходещи на йога, когато учат с много йога учители, преподаващи йога така, както се преподава йога на повечето места. Имам предвид йога класове, работилници, семинари и ритрийти, в които йога няма нищо общо с тишината, нито с развиването на непривързаност и отказ от егоизма, а е просто начин да се развива ментална и емоционална привързаност и зависимост от другите в групата. Йога, в която само-изследването не е насочено към себеотрицанието и непостоянството на живота, а се стимулира идентификацията с “Аз съм чист, добър, праведен, позитивен, осъзнат”, както и “Моите действия са добри, правилни, позитвни и т.н.”

Повечето йога студия стимулират учениците да се привързват към своите “йога учители” и всички останали в общността, а самите йога учители се стимулират да се привързват към своите йога учители и т.н. Имено затова някога толкова много значение се е отдавало на отричането от света, развиването на безстрастие и уединението – поне за онези, които искрено са искали да освободят умовете си от невежеството. Нашите съвременни умове са силно програмирани от егоистичното, вечно искащо мислене, убеждения и ценности на света около нас.

И ние йога практикуващите и йога учителите не правим изключение, просто сме се привързали към други неща – идеяте да сме добри и осъзнати. Пропагандираме как трябва да стоим настрана от “лоши мисли и постъпки”, как трябва да се пазим от “негативността” и да развиваме осъзнатост. И си мислим, че това е целта на йога практиката.

Но целта на йога практиката винаги е била трансцедентирането на всякакъв дуализъм и освобождаване на ума от невежество и егоизъм посредством практика на безстрастие, непривързаност, отказ, уединение, откъсване от светските страсти и програмирания начин на мислене. Веднъж щом умът се освободи от тези неща, той може да съществува успешно сред обществото без да бъде засегнат от онова, което става около него.

Не казвам, че в това да се стремим да сме добри и по-осъзнати има нещо лошо. Но умове, които не осъзнават, че това също е вид много фина привързаност и идентификация, не са свободни и също са в плен на невежеството. Само проявата на това невежество е по-красива. С други думи, изобщо не сме по-осъзнати от другите, а сме заменили едни заблуди с други, звучащи по-добре.

Когат липсва т.нар. “лошотия”, а на нейно място има “доброта”, умовете са доволни. Когато липсва добротата, а присъства лошотията, умовете не са доволни и започват да обвиняват “лошотията” за вси1чки беди на света.

Войни, дискриминация, омраза и жестокост – всичко подобно, което се случва днес в епохата на развити науки и технологии, всичко е породено от онова, което егоистичните, повярвали в себе си умове мислят и вярват, убедени, че е тяхно задължение да наказват и елиминират онова, което те считат за лошо или неправилно. Никой не счита, че това е невежество, а действията на такива хора а породени от невежество.

Та, дори когато си мислим добри мисли, вярваме, че правим добро, убедени сме, че сме безкористни и правим всичко “от сърце” без да очакваме резултати – въпреки това ние просто сме се вкопчили в идеята да правим тези неща, защото сме повярвали, че те са по-добри. Но самото наличие на привързаност и идентификация е признак за невежество. Може би работите да правите другите хора по-добри и ги стимулирате да бъдат по-осъзнати или да бъдат по-позитивни, повдигате самочувствието им и им давате повече самоувереност. Това е прекрасно, но отново това е само отражение на егоизма.

Ето защо, стремете се към истината за всичко. Не защото има добро или лошо.

В свободния ум няма добро или лошо, правилно или неправилно, няма “Аз”. Няма “Аз искам да правя добро; аз искам да мотивирам другите….”. Свободният ум няма нужда да повишава самочувствието си, да развива самоувереност…

Моментът, в който умът реагира на нещо с “Това е добро” или “Това не е добро”, е моментът за самоизследване на реакциите на ума. Няма добро или лошо, има реакции на ума.

Истината за непостоянството, егоизма и невежеството е, че нещата са такива, каквито са. Това не е убеждение, нито е някаква стойност. Независимо как ще реагира умът ми, аз знам, че нещата са такива, каквито са, а моят ум ги етикетира като такива или онакива.

Практиката на непривързаност не означава, че трябва да спрем да правим добро или мислим добро. Практиката на непривързаност просто означава, че умът се чувства добре и когато е сам, и когато не прави добро, и когато не получава подкрепа.

Няма добро и лошо. Няма правилно и неправилно. Има просто дали умът е свободен от невежество или не.