За добрите движения
Ние, човешките същества сме странни, все пак. В естествения свят, всяко живо същество – поне в повечето случаи – получава натоварванията, които са му необходими, за да остава функционално във форма. Но ние сме изключение. Само ние, човеците, като че ли, не сме в онази форма, която би ни помогнала да се справяме със света, в който живеем.
Как е възможно това?
Отговорът е много комплексен и може да се проследи чак до това как сме устроени. Тъй като ние сме ‘надарени’ с такова нещо като въображение и можем да си представяме какви ли не неща, ние сме започнали да живеем във виртуална реалност. Така гледаме по телевизията спортни предавания, например, вживяваме се дори…а реално натоварване не получаваме. С други думи, представате ни за, говоренето за и гледането на нещо, като цяло започва да замества самото нещо, самото му правене.
И тук изниква още един парадокс. Ние, хомо сапиенсът, уж умните и съзнателни същества (по определение), сме способни на много високи постижения, но сме ужасно податливи на всякакви телесни увреждания. Добре че във всяко общество все пак има някакъв процент луди, които обичат да спортуват и се поддържат във форма, иначе човекът като биологична единица отдавна да е загубил адаптацията си към средата и да е измрял като животински вид.
БИОЛОГИЧЕСКИ ОБОСНОВАНИ НАТОВАРВАНИЯ СРЕЩУ КОНСУМАТРОСКИТЕ ВИДОВЕ НАТОВАРВАНИЯ
През 1996 г. в конвенционалния и все по-непредсказуем свят на „спорта за здраве“ започват да се случват големи промени. Достатъчно много научни изследвания непоколебимо показали как мозъкът – обратно на дотогавашните убеждения и вярвния на тогавашните невролози, които твърдяха, че мозъкът не може да се обновява – може всъщност да се самообновява, и го прави. Доказва се, че neurons that fire together, wire together – неврони, които стрелят заедно, се кооперират за съвместна работа. Установени са промени в миелинизирането на мозъчните клетки, което накратко доказва, че мозъкът може да се променя. И това носи със себе си огромни промени в целия свят на скъпо и неефективно лечение, както и света на физическите натоварвания.
Добре де, днес всички знаем, че който се натоварва физически консистентно, живее по-дълго и има по-малко проблеми със здравето. Но макар всеки да го знае и да може да изрецитира всички ползи за здравето, ние – странните уж мъдри същества – не успяваме да отидем отвъд онова, което социално сме приписали на физическите натоварвания. Т.е. отвъд онова, с което медиите и градскисте митове са ни нахранили.
Физическите натоварвания, ако ги погледнем от еволюционна преспектива, са биологическа необходимост, основна нужда (като храната и спането), но изискваща постоянство и отдаденост. И въпреки това, те доставят удоволствие, те са постижими и ни карат да играем – нещо много важно за животинския свят. Всички животни – от птиците до човека – изпълняват някакви игрови физически натоварвания в ежедневието си, което е жизнена необходимост.
Но нали ние мъдрите отдавна не функционираме интелигентно, ние се натоварваме физически, но гледаме на тези натоварвания като на задължение, допълнителна работа, която трябва да свършим, на нещо, което уф, просто трябва да направим, за да сме слаби, във форма,, за да снемем стреса или…да поддържаме статус. И стискаме зъби и отиваме във фитнеса. Търпим. Отношението е…че не бихме го правили, ако не трябваше.
Много от онова, което днес се предлага във фитнесите изобщо не води до добра физическа форма или здраве, а до болезнено, разглобено тяло. За мнозина физическите натоварвания са станали необходимост, която отнема време, често не доставя кой знае какво удоволствие, но нещо, което трябва да се прави в отреденото му време – и нещо, което с радост би било заменено с излежаване на дивана или (за някои) повече работа пред компютъра. За мозъка – физиологическият ни двигател – послания като „Трай бабо за хубост!“ са унищожителни.
Човешкото съзнание – такова, каквото е – лесно въприема стратегии, провокиращи тревожност и осигуряващи някаква временна адаптация към несигурността – маскиране на стреса! Но тези стратегии, които уж са реакция към стреса, всъщност увеличават стреса и увреждат. И точно това се случва с онези, нагазили в консуматорските видове физически натоварвания, където нововъведенията и новоизмислиците рядко водят до усещане за лекота, флоу, спокойствие и яснота. Всичко това е сериозно отклонение от вродената ни психобиологическа интелигентност, която иначе би включвала и физическите натоварвания, които са естествени, подкрепят ни и да, дори доставят огромно удоволствие.
ДА СЕ ТРАНСФОРМИРА СТРЕСА В ЗДРАВЕ
Във всички наши ежедневни дейности – било то миене на чинии, каране на кола, седене на бюро пред компютър или на дивана пред телевизора – ние организираме и манипулираме с ръцете си, раменете си, торса си, таза, краката, стъпалата. Какво прави всяка част от тялото ни е критично важно за здравето ни. Ако не го правим правилно, все някога ще започнем да имаме проблеми. Но можем и да го правим правилно и това да стане източник на здраве.
Но как да стане това? Как да се върнем към нормалността, когато отдавна сме се изгубили в смесните и противоречиви послания на бълващите нововъведения фитнеси и тренировъчни програми?
Детето се учи да ходи чрез любопитство. Ако не е любопитно, няма да има стимул да се протяга, да се опитва да стане и да направи първите си крачки. Тъй като е любопитно, детето ще пада, ще се клатушка, но ще се научи да ходи. След това ще се научи да сяда и става, да се обръща, да стои на един крак, да се катери, да ходи по-бързо, да тича, да скача. Едва след това може да се научи да танцува или да упражнява някакъв спорт. Дори и без танците и спорта, движенията на детето биха били достатъчни за здравето – стига да се правят консистентно и правилно. Ако има танци и спорт – още по-добре.
За жалост, ние живеем в свят на гравитация, биомеханика и физиология. И само любопитството и намеренията ни могат да трансформират двигателните ни навици от ограничаващи и увреждащи в освобождаващи и наистина подкрепящи. В такова консуматорско общество без ясни посоки, ние много бързо и лесно губим пътя си. Но ако развием критичен ум и двигателни умения, можем да формираме и нови стереотипи, нови модели на мислене и движение. „Познавай себе си!“ е казал Сократ. Съвременният начин да познаваш себе си минава през осъзнатостта на движенията: как се движим, как се усеща, как да го контролираме. Това е телесният gps, който може да ни върне обратно на пътя, да свърже елементите на природата ни и да ни даде заземяването, което е в дъното на здравето и добрата ни форма.
Ако маймуната скочи от един клон към друг, тя трябва много добре да усеща силата, с която трябва да скочи, траекторията, която трябва да измине, контрола, необходим да се задържи на другия клон. Една грешка би означавало травма, увреждане или смърт. Тук природата не се шегува: или го научаваш правилно или не оцеляваш!
При хората? При хората, реакциите ни са повече от ума, научени, казани ни от някой друг. Освен ако не си спортист, който научава тези реакции с години упорит труд. Баскетболът, футболът, крикетът – изискват много добра координация и точност. Гимнастиката, фигурното пързаляне, танците – още повече точност, прецизност, координация, сила, контрол.
Има нещо психо-биологическо и първично във високите спортни постижения, неслучайно те са гледани и милиони долари отиват за организацията на състезания и други спортни ивенти. Феновете и публиката плаща скъпо и прескъпо да гледа своите любимци. И да, иронията е, че именно публиката има нужда от повече натоварвания, а тя отива да гледа онези, които нямат никаква нужда от тях. Този обществен модел на спортуване е малко перверзен, защото кара спортистите и танцорите да се стремят към още повече, което води до травми и износване на организма, които често са причина за кариера приключваща прекалено рано.
ФИЗИОЛОГИЯТА НА ДОБРОТО ДВИЖЕНИЕ
Резонансът или потокът на движение е процес във физиката и механиката: движенията на махалото, спирали, пружини…При човешките движения, резонансът е специфичната последователност на движения, включваща противоположните съкращения и издължавания на мускулите по пътищата, по които силите се движат без пречки и ограничения. Дали ще ги наречем спираловидни, непрекъснати или ритмични, резонансът е разпределение на енергията по такъв начин, че всяко движение генерира сила и произвежда енергия. Нервната система винаги се стреми да организира енергията от движенията така, че да има максимална ефективност и тя го прави като усеща, контролира и насочва енергията от гравитацията. Генерираната енергия следва предварително научени пътища, автоматични или привични навици, плюс нови и съзнателни действия. Накратко, резонансът е пълният цикъл на ритмично съкращаване и отпускане на мускулите и съединителната тъкан, които произвеждат външна форма, която след това мозъкът записва и запазва като образ за движението. Когато сме в резонанс, не само се усеща добре, но и ни помага да можем и да имаме добро представяне. Това, по принцип, е несъвместимо с болката, която е свързана с нещо, което не работи добре, не е достатъчно ефективно.
НАКРАТКО
Без да навлизам в подробности, интелигентното тяло изисква добре оперираща система, която да насочва енергията по мускулните вериги така, че енергията да се разпредели правилно, което няма да износва организма. Физически, това означава да сме изтеглени нагоре, гъвкави и балансирани, способни да реагираме адекватно в среда на гравитация. Гравитацията, която ни повдига и държи изтеглени обаче може лесно да ни дърпа надолу. Ако загубим способността си да оставаме изтеглени нагоре, докато правим всичко, което правим в ежедневието си, резултатът ще е скъсени мускули, които компресират ставите. Всички добри движения би трябвало да държат тялото изтеглено и отворено.
Стегнати мукули? Намалена мобилност? Липса на контрол? За животните това е огромен компромис със самия живот.
А ние, най-умните от животните, постоянно живеем така. Май…не е много умно. Още по-неумно е да не ни пука.
Решението? В следващия пост…
