Защо само разтягането няма да помогне за навежданията назад?

Когато опре до навеждания назад, най-често ме питат за навежданията назад, което си е явно голямо предизвикателство за мнозина. И в областта на навежданията назад, най-пък много проблеми създава екстензията на гръдния дял на гръбнака. Много хора могат да наведат назад в лумбалния дял, където обичайно си е най-мобилно, но не могат да го направят в гръдния.

Сблъскали се с този проблем, повечето хора си мислят, че не разтягат необходимите мускули или разтягат не тези мускули, които трябва, но това в повечето случаи не е така. Защото същите мускули, които сгъват лумбалния гръбнак сгъват и гръдния му дял.

Ако сравним двама души, единият от които навежда назад предимно от лумбалния дял с прав или дори флексиран напред гръбнак, докато другият навежда назад от лумбалния и гръдния дял, няма много разлика в коремната гъвкавост. Т.е. за да наведем назад в който и дял на гръбнака да сме си избрали, все коремните мускули трябва да са еластични. С други думи, доколко можем да наведем назад не опира само до гъвкавостта на мускулите отпред по тялото.

Способността на тялото да се навежда назад (или да го кажем по-точно да навежда гърба в хиперекстензия) и местата, в киоито тази хиперекстензия ще се случи зависи много повече от силата, контрола и усещането. Има хора, които се навеждат доста дълбоко назад. Техните мускули отпред са много еластични и въпреки това, някой с по-малко еластични мускули и с много по-ограничена хиперекстензия в лумбалния дял може да наведе в гръдния дял много повече от хипергъвкавия човек.

Ако се опитате да се наведете назад без фокус върху гръдния дял, особено чрез комбинация от усет, сила и контрол, тялото просто ще се сгъне там, където е свикнало, в лумбалния дял. И при повечето хора, именно лумбалния гръбнак си е най-мобилен. Така тялото ще продължава да си използва и без това мобилните стави и нищо няма да прави за онези, които не са. Това, по принцип, е нормално и се случва не само при навеждания назад, а и при други движения.

За ралика от мускулите по предната част на тялото, мускулите отзад, които навеждат назад, вършат две различни неща. Което означава, че е възможно да се изолира екстензията на гръбнака по сегменти. И макар да имаме много мускули, които лежат отзад от двете страни на гръбначния стълб, при болшинството от хората те са, да го кажем меко, малко атрофирали. Затова не е за учудване, че когато някой се опита да се наведе назад, ще заработят най-силните от тези мускули, а не онези, които са забравили каква им е работата.

Тези мускули трябва да бъдат разработени, за да позволят хиперекстензията на гръдния дял и това може да стане със специализирани упражнения, при които тялото е поставено в позиции, където екстензията може да се случи само в гръдния дял. Разбира се, структурата на 12-те гръдни прешлена не позволява толкова много движение, колкото позволяват лумбалните прешлени, но това не е от значение в случая.

Много от моделите, демонстриращи дълбоки навеждания назад, идват от гимнастиката  например, където са развили гъвкавост с години спорт. Но възрастните, зрели индивиди, неспортували нищо, нямат много шанс да развият такава гъвкавост само с асистенции, които често насилват тялото, но не го учат на нищо. Тъй като гърдите са били малтретирани дълго време с неизползване, в комбинация със слаби коремни мускули, стегнати бедрени флексори и още по-стегнати аддуктори…картинката е повече от отчайваща. Това важи по принцип за гъвкавостта.