Дългогодишното изучаване на Ащанга йога—като всяко дълго изучаване на каквото и да било—е процес на постоянно усъвършенстване. Колкото повече практикуваме толкова повече знания добиваме за метода и дори може би започваме да разбираме намеренията и мъдростта зад практиката.

Когато разсъждаваме върху структурата на Началната серия, например, може би се питаме защо започваме практиката с пози на крака, а не с пози от седеж, защо правим привидно по-трудни неща преди привидно по-трудни…

Докато трупаме опит и разбиране за структурата на Ащанга и за същността на целия метод, може би започваме да се питаме и дали не трябва да променим подхода си към практиката си. Ако например постоянно се травмираме или се чувстваме уморени, повече от задължително е да се замислим защо става така. Ако стискаме зъби или упорстваме въпреки всичко, много вероятно е да спрем да практикуваме. Макар Ащанга системата да изглежда много стриктна, понякога трябва да открием за себе си малко по-различни начини на правим нещата и това ще ни позволи да продължим да практикуваме за цял живот.

Това не означава, че трябва да пропускаме пози, да избягваме онези, които са ни трудни или да модифицираме всички пози, за да са ни лесни. Повече от твърдо убедена съм, че би трябвало да започнем с научаването на виняса системата, която изгражда и е същината традиционната Ащанга йога практика. Изключително важно е да има предизвикателство, докато учим, защото в предизвикателствата са семената на растежа и разбирането, които идват с практиката.

Това е малко като готвенето. Ако готвим едно нещо за първи път, ще следваме рецептата много стриктно, за да се получи. Ще използваме рецептата, докато я научим и ако тя ни удовлетворява, може винаги да я правим по този начин. Но пък с времето може би ще нагодим тази рецепта да отговаря повече на вкуса ни и нуждите ни.Но пък, ако даваме тази рецепта на някой друг, то сигурно ще му дадем оригиналната, без нашите лични “поправки”.

Винаги съм считала, че интегритета на практиката и метода трябва да бъде запазен такъв, какъвто е за бъдещите поколения. Ако всеки ученик си променяше каквото му скимне и след това започне да преподава Ащанга според неговите си предпочитания, системата мнго бързо ще се размие и след няколко години няма да е разпознаваема. Тя ще се превърне в поредната боза.

Ето защо, в началото трябва да спазваме рецептата, която идва с практиката. Но, ако открием, че определени елементи ни причиняват прекалена болка и страдания поради нашите уникални особености, минало, физическо състояние, не би било разумно да си блъскаме главата в стената или да се отказваме. Ако една рецепта ни е много солена, просто ще намалим солта.

И нямам предвид да променяме практиката глобално, да изключим от нея съществени елементи само защото са трудни или да си добавим други само защото ни харесват и са лесни. Има начини да продължаваме да практикуваме и да се забавляваме, дори когато възрастта ни напредне или по други причини нещо започва да не ни е съвсем ок. Ако не успеем да намерим този начин, много вероятно е да спрем да практикуваме независимо колко сме били упорити и отдадени в началото. И така ще загубим наистина много.


Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.

bg_BG