(или откъде тръгват движенията)

Ако сте се будили посред нощ в чуждо легло, на непознато място, сигурно ви се е случвало да изпитате момент на дезориентация, в който се питате: “Къде съм?” От гледна точка на нервната система, това е един вечен въпрос.

Преди да можем да забележим нещо или да го контролираме, първо трябва да се ориентираме в пространството: съзнателно или несъзнателно да ориентираме тежестта на тялото си според гравитацията. Трябва да се локализираме в света. Само така ще можем да запазим разсъдъка си сред всичко, с което той ни бомбардира. Само така ще можем да разберем хилядите усещания, с които е залята нервната ни система във всеки един момент.

Основната ориентация на тялото е към земята, по посока на гравитацията и онова осезаемо усещане за тежест. Още в ембрионалното развитие, първи се покриват с миелинова обвивка онези краниални нерви, които отговарят за равновесието. Те инервират вестибуларния апарат: костичките и течностите в ухото, които ни дават усещането за тежест, реагират при всяко наше движение и като цяло ни ориентират в пространството.

Вторична е ориентацията ни нагоре в това пространство и усещането за лекота. Тази ориентация включва как усещаме пространството около нас и всичко, което то съдържа. Очевадно, за да мърдаме, трябва да знаем как са разположени различните обекти един спрямо друг, най-малкото, за да не се спъваме и удряме в тях.

Когато се раждаме, нервната система не е изцяло формирана. Има някои неща, които се доразвиват по-късно паралелно с физическото ни развитие. Вестибуларният апарат е едно от тези неща, като сетивната информация се интегрира малко по малко.

Днес много деца се раждат с т.нар. “дисфункция на сетивната интеграция”, което най-общо означава трудности с обработката на сетивната информация, което оказва влияние на поведението. Много често, терапията включва носене на тежести по всякакъв начин, за да се създаде това усещане за тежест, което дава така необходимата ориентация в пространството. Чувството къде си.

И точно това правим в йога. Невероятно нали? Това първо сетивно предизвикателство е толкова фундаментално, че ние рядко му обръщаме внимание или изобщо си даваме сметка за него. Днешният хомо сапиенс наистина е много болен щом връзката с фундаментите е толкова нарушена (а повярвайте, тя е нарушена, прекъсната, изкривена…).

Да, всеки опитен йога учител вижда липсата на тази исконна ориентация още в…Самастити. Сега ще кажете: “О, не, не отново за Самастити, какво толкова има да говорим за Самастити..едно стоене, нали стоим?” Нехайството към съществените неща е един от симптомите на съвременната поголовна болест.

САМAСТИТИ-ХИ

Колкото и да сме се устремили нагоре—духовно или инак—ние си оставаме двукраки същества и като такива, разчитаме изключително на стъпалата си да създадат енергийната връзка между нервната ни система и гравитацията. С други думи: щем не щем има гравитация и щем не щем сме устроени да стоим на стъпалата си и някак-си да се движим в тази обстановка на вечно земно притегляне. Всичките 26 костички на стъпалото осигуряват основата за интегрирани движения и са ключът към разбирането на цялата йога практика и движенията като цяло.

За едно нетренирано тяло, стъпалата са повече като ненужен придатък към краката —и то такъв, който е постоянен източник на проблеми: болки, фасциити, изкълчвания, дюстабан, криви пръсти, уголемени кокалчета… Да не говорим за безжизнеността на стъпалата и неумението да ги усещаме и използваме. Ето защо, Самастити е отправната точка за нашето изследване в йога. Самастити ни учи да отпускаме тежестта си надолу към земята, през стъпалата и отвъд, към центъра на земята. Само така ще има усещане за стабилност, лекота и флоу. Външно движение няма, но този баланс се поддържа с множество микро-движения, защото макар и баланс, той си е динамичен баланс.

Ако разгледаме стъпалата малко по-подробно ще открием и начините да създадем този динамичен баланс. Раздвижвайки тялото, ние разчитаме на стъпалата си да инициират всяко движение. Това е най-очевадно при ходене и бягане, при които стъпалата ни оттласкват от земята. Няма да повярвате, че дори и повдигането на ръцете над главата тръгва от стъпалата, но е именно така. Как се избутваме от земята през стъпалата определя силата и посоката на движенията ни. Банда започва със стъпалата… Усетете ги.

Застанете в Самастити. Усетете стъпалата си. После се разходете малко, фокусирайки се върху стъпалата. Какво се случва с тях, докато ходите? Къде е тежестта Ви? Как се разпределя тя по стъпалото при стъпване, оттласкване от земята? После спрете в Самастити отново.

Екам, вдишай…

Всички асани са изражения на естествени движения на тялото, които се случват благодарение на балансираното взаимоотношение между тежест и лекота, бутане надолу и изтегляне нагоре, земята и небето. Ако не можете да влизате и излизате от една поза с лекота и флоу, значи не трябва да сте там. Влизането и излизането от която и да е асана е първото, което трябва да се научи, още преди да опитате да стоите всъщност в тази асана.

Ако не умеете да влизате с лекота и стоенето ще е насилено. Ако не можете да излизате с лекота, значи сте си изгубили времето. И ако все още се чудите какъв е смисълът на виняса и защо имаме виняса в Ащанга йога…

Това е цяла друга история, но тя започва с фундаменталния принцип да имаме връзка със земята. Иначе опитите да литнете ще са неуспешни.

Останете с мен и по-нататък. Ще развивам тази тема пак и отново. А ако интересът и любопитството Ви надхвърлят онова, което една статийка може да Ви даде, курсовете и семинарите по “Функционална анатомия на йога” са отворени за всички. И са добро начало за всеки, тръгнал по пътя на йога. Останете в час!



Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.

bg_BG