Откакто йога е дефинирана като философия, има основно 4 вида или по-скоро “пътя” към йога: раджа (ащанга), бакти, карма и гхяна. Всичко останало са някакви части от тези четири основни йога-марги, включително популярната “хата”.

Но напоследък, май сме свидетели на раждането на два нови вида йога: лесна и трудна. Да. Онзи ден пак ме попитаха дали Ащанга не е прекалено трудна и въпреки желанието си да се тросна, че макар да съм изчела древната литература за “трудна” йога, но и за “лесна” никъде не е споменато, търпеливо обясних…

Това, което обясних, Мелиса Сингх е написала прекрасно в този блог-пост от сайта на Дейвид Робсън. И тъй като съм все още едноръка и писането се случва с три пръста на лявата ръка, реших, че ми е по-лесно да го преведа. Ето го:

“Има някои хора, които ревностно се противопоставят на Ащанга йога, на метода и позите. Тези хора често мрънкат, че позите са “прекалено трудни” за средностатистическия йоги. Мнозина твърдят, че Ащанга йога е предимно раджастична или “прекалено стимулираща” и затова неподходяща за всички.

Сега, със сигурност съм предубедена. Ето ме, пишейки тези неща, практикуваща ежедневно (или поне в повечето дни, нали съм майка) и проповядваща Ащанга на всеки, който пожелае да ме слуша.
Не съм съгласна с тези хейтъри, не защото съм някаква сляпа последователка на Ащанга или Ащанга евангелистка—а защото този метод дава резултат. Видях собствената си трансформация и съм била свидетелка на трансформацията на други хора. Затова ми е болно, когато хората се отказват от практиката или не й дават дори шанс!
Интересното е, че Ащанга сама по себе си, наистина е едно нищо.
Системата и методът на Ащанга са лишени от каквито и да било “присъщи” им качества.Ащанга не е нито лесна, нито трудна, нито раджастична по природа, нито преклалено стимулираща…Тя е просто огледало.

Нека поразмишляваме.

На първо място, “трудно” е нещо относително. Онова, което е “трудно” за мен, сигурно е “лесно” за Дейвид и Йелена или други опитни практикуващи. А онова, което е трудно за някой, тепърва започващ с Ащанга, може би е лесно за мен.Мярката, с която измерваме кое е трудно или лесно постоянно се променя в практиката. Когато се посветиш на ежедневна Садхана, се убеждаваш, че тези критерии постоянно се променят. Това си е много готино, всъщност.
Второ, Ащанга нито е по природа раджастична, нито е прекалено стимулираща—всъщност, практиката само отразява като огледало онова, което донасяме със себе си.

Замислете се за вашата си практика. Не сте едни и същи всеки ден, нали? Със сигурност знам, че аз не съм. Някои дни идвам на практика супер-сатвична, свързана с дишането ми, супер-присъстваща и се чувствам като йога-богиня, прелитаща през практиката с лекота.
В други дни съм тежка, уморена, летаргична или тамастична, чувствайки се като чувал с картофи. Тялото ми е сковано, движа се бавно и без желание, а всяка виняса е като че се опитвам да се измъкна от блато.

И да, някои дни съм раджастична, супер интензивна, наистина драматична по време на практиката, напъвайки се повече, отколкото трябва.

Та, какво се е променило?

Ащанга ли изведнъж реши, че ще направи нещата трудни?
Не. Аз се промених. И вие също се променяте.
Дейвид Робсън казва: “Асаните са екран, който ни показва непостоянната природа на нашите мисли и чувства.”
Обстоятелствата в живота ви със сигурност ви правят различни всеки ден—и по време на практика. Може да ви се е случило нещо гадно и да не можете да спрете да си мислите негативни неща. Може би ви се е случило нещо прекрасно и се чувствате по-леки, по-щастливи и малко по-балансирани. Или може би сте заседнали на някоя трудна поза и това предизвиква във вас чувства на неадекватност, което ви повежда към мишата дупка на негативните мисли и емоции.
Не казвам, че е лесно да се изправиш срещу тези неща. Казвам само, че то няма нищо общо с Ащанга, но има всичко общо единствено с вас самите.

Ащанга винаги е била и винаги ще бъде това неумолимо огледало, което ти показва всички твои части, които сам се опитваш да скриеш от себе си. И понякога наистина е трудно да гледаш в него ежедневно.
И ако сте решили, че Ащанга не е за вас, разбира се, имате право на това. Но проблемът е във вас, а не в Ащанга. “

Ами, толкова.
Чао и до скоро!


Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.

bg_BG