Ако сте учили кинезиология или сте били на йога с добър учител, сигурно сте чували за кинетичните вериги. Може би дори сте чували за “отворени” и “затворени” вериги. Във фитнеса определено това е някакъв нов “тренд”, една нова стъпка към по-функционално трениране.

В йога също работим с кинетични вериги, които са още по-важни, когато трябва да се справяме със съществуващи дисбаланси, а имаме същата позната практика и набор от пози… Но за да разберем как функционират кинетичните вериги, на първо място нека видим какво представляват те изобщо.

Кинетичната верига е била описана за първи път от един инженер—Франк Рульо. Той вярвал, че всяка машина може да бъде опростена и сведена до вериги от отделни части, които той нарекъл кинематични двойки. Това довело до нов начин в изучаването на машините и развитиeто на технологии и по-напреднали технологично машини.

След много години, д-р Артър Стиндлър, взема тази идея и я прилага към човешкото тяло и движения. Той за първи път описва отворените и затворените кинетични вериги във връзка с двата подхода към движенията и натоварванията.

Като цяло, човешкото тяло може да се разглежда като набор от твърди елементи (костите), които се движат, защото са свързани помежду си в ставите. При затворените кинетични вериги, крайният елемент среща непреодолимо съпротивление или с други думи, крайникът е фиксиран, неподвижен. Затворена кинетична верига имаме при Уткатасана (Столче), например, Воините, Чатуранга, Стойка на ръце.

Отворените кинетични вериги нямат фиксиран край, така че при движение и двата края на веригата се движат. Например, Навасана и Шалабасана. И да, в йога обикновено задържаме в позата, но това допълнително усложнява нещата. Защо е толкова важно да сме запознати с кинетичните вериги? В края на краищата, практиката си е практика и не можем да променяме позите, например. И не става въпрос за това. Практиката (Ащанга йога практиката) си е съвършена по кинетичен дизайн, защото ни дава поредица от упражнения/пози както в затворени, така и в отворени вериги—и то, много систематично. Затова работи.

Но познаването на кинетичните вериги ни дава много информация как един сегмент от тялото влияе на още много други и в крайна сметка на цялото тяло. С други думи, дисфункция в една става оказва влияние и може да причини дисфункция в друга става. Ако искаме да сме здрави, да практикуваме без травми и да развиваме уменията си до максимума потенциал, не можем без тези знания.

Винаги съм се чудила как все още има йоги, които имат мътна представа за анатомията и биомеханиката на тялото. Срещам се с такива (много от тях преподаващи) постоянно и ми настръхват косите като видя чудовищно дисфункционалните движения и позиции на тялото. Още повече ми се свива стомаха от нехайството към тези неща, оправдавано с “йога не е спорт”.

Макар идеята за кинетичните вериги да се занимава основно със ставите (най-общо), все пак, човекът не е машина и не трябва да се забравя, че има много други неща, включително телесни структури, които също играят огромна роля за функционалността или дисфункционалността на движенията. От физическа гледна точка това са сухожилия, връзки, мускули, фасция, навици на движение…От нефизическа гледна точка са емоциите, подсъзнателните ни убеждения, вярвания, идеи, страхове и настройки…Така че, за да се повлияе на една става, трябва да се работи и за стабилност, за гъвкавост и мобилност, за мускулите, ставните капсули, сухожилията, ограниченията от фасциите, преодоляването на страховете, липсата на фокус, мързела и хилядите други неща, които формират телесното ни поведение.

Така оправданието, че йога не е спорт не хваща дикиш. Защото дали ще тръгнем от физикалността на човека и ще я използваме за достигане на душевно развитие или обратното, няма значение. Пренебрегването на едното за сметка на другото ще доведе до дисбаланс по същия начин, както пренебрегването на дадена брънка от една кинетична верига ще развали цялата верига. Да очакваме (и още повече—да караме) всички хора да правят една и съща асана по един и същи начин е като да ги караме да носят едни и същи обувки. Може и да го направят, но със сигурност на повечето няма нито да им е удобно, нито ще отговаря на нуждите им.

Разбирането за кинетичните вериги ни дава разбиране за движенията на тялото, а това от своя страна ни помага да разберем и различните компенсации в йога практиката. Физическите ограничения в една става винаги засягат и съседните стави и много често именно това е причина за някаква травма.

Например, при вътрешна ротация на ръцете, което е характерно за много хора, особено ако имат кифотична (изгърбена) стойка, се създава протракция на лопатките и това може да нарани раменете при изпълнение на много пози. По същия начин, травмите на коленете често са следствие от ограничения в тазобедрените стави. Като се добави и често пасивното (или другата крайност – прекалено насиленото) изпълнение на асана, нещата стават много сериозни.

Звучи лесно, но всъщност има много да се учи, преди да можем да го виждаме. Както се казва, окото не вижда онова, което мозъкът не знае. Ако една част на тялото е скована, тя ще направи всичко, за да избегне движението, което искаме от нея. Ако не обръщаме внимание, можем да практикуваме по 2 часа на ден, всеки ден, години наред—и нищо да не се случи, освен болка, разочарование, липса на напредък.

В това няма йога, няма здраве, няма нищо.


Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.

bg_BG