fbpx

Всички знаем, че има една “идеална” стойка, която всички искаме да имаме по време на йога. Опитваме се да се изправим в Самастити, дърпаме да се изтеглим в Пашимотанасана, пъчим се в други пози…Знаем също, че добрата стойка е много важна, но въпреки това в опитите си да я постигнем допускаме много грешки и всъщност не ни е много ясно какво искат учителите ни от нас.

Какво е “правилна” стойка?

На първо място, “правилна” е нещо доста условно, защото ние всички си имаме индивидуални характеристики в устройството. Ето защо, понятия като “правилен” или “добър” на първо място е с оглед на конкретния индивид.

На второ място са биомеханичните изисквания към стойката най-вече по отношение нейните функции – да осигурява опора, антигравитационен контрол и оптимално функциониране на телесните структури.

От тази гледна точка, “правилна” стойка бихме нарекли стойка, при която центърът на тежестта на всяка част от тялото е точно върху центъра на тежестта на частта под нея. Така в общия център на тежестта за цялото тяло, всички сили биха били изравнени, осигуряващи пълен баланс (математическа “0”), минимум усилие за поддържане и максимум готовност за действие.

Така де, накратко, чисто визуално бихме искали гръбначният ни стълб да си запази нормалните извивки във врата, гърдите и пояса и в същото време да е изтеглен достатъчно, за да е движението между прешлените и другите стави леко.

Традиционно обаче, в йога често унищожаваме тези извивки в усилията си да “издължим” гръбнака или “отворим” гърдите. Не че саите инструкции да се издължи гръбнака и да се отворят гърдите са погрешни, но реакциите, които те предизвикват в учениците – особено по-начинаещите – са точно обратното на това,което търсим. Ако сме прегърбени – пъчим гърдите. Ако имаме по-изразена чупка в кръста – бутаме таза напред и подвиваме опашка, за да оправим нещата.

Тези корекции обаче само правят нещата по-лоши и поставят гръбнака в още по-голям риск. неутралната позиция на гръбначния стълб – особено в лумаблния му дял – е от огромно значение за стабилността на гръбнака и таза, като в същото време позволява оптимално движение във всички посоки.

Но гръбнакът е е само кости. между прешлените маме дискове, имаме гръбначния мозък, лигаменти, а и всички нерви, които осъществяват връзката между мозъка, мускулите и органите. При увреда на което и да е т тези неща, последствията може да са доста сериозни. сещайте се за това, когато решите да рискувате с щури пози, за които не сте готови!

Правилната стойка е подредба на тялото така, че костите и мускулите да могат да ни държат против гравитацията с минимум разход на усилие. Би трябвало да можем да стоим изправени, използвайки дълбоките си постурални мускули и то без те да се уморяват.

Когато влезем в час по йога, веднага започваме да мислим за стойката си, а и учителите постоянно ни го напомнят. Но часа по йога в най-добрия случай е 90 минути дневно. А през останалото време? Мислите ли си за стойката си тогава? Докато разхождате кучето, миете чиниите, работите? Именно по това време навиците на телодържане ни оказват най-много влияние. Лошата стойка между часовете ни по йога кара някои мускули да се скъсят или да бъдат напрегнати, а други да остават слаби, отпуснати и вяли.

Бананов гръб

Стоенето с гръб като банан или предна чупка в таза е резултат от скъсени бедрени флексори и гръбначни екстенсори на пояса. В тази стойка повечето тежест се поема от “кръста” и е едно от нещата, от което йогите често се оплакват. Това често върви със слаби коремни и слаби седалищни мускули. Такива йоги обикновено имат трудости да повдигат крака си напред като в Уттита Хаста Падангущасана и да се навеждат назад.

Прегърбване

СтранНо звучи за човек, занимаващ се с йога, но всъщност прегърбването също е много често срещано, защото то е много характерно за хипермобилни индивиди, а голяма част от йогите са хипермобилни. Такива хора стоят с таз напред, гърбът им е зад центъра на тежестта, а коленете са в хиперекстензия. Обикновено тези йоги имат хиперактивни горни коремни мускули и диафрагма, което прави правилното дишане много трудно. Предната част на бедрата им са постоянно разтегнати, особено ставната капсула на тазобедрените стави.

Може би заради това, такива йоги често усещат, че тазобедрените им стави са сковани и постоянно ги разтягат, но усещането за скованост е поради свръх-активните бедрени мускули, които се стягат, за да предотвратят по-нататъшния стрес върху ставата. Такива йоги би трябвало да се фокусират върху освобождаване на седалищните мускули и хемстрингите, а не да разтягат бедрата си или да огъвкавяват тазобедрените си стави, защото тези разтягания ще задълбочат проблема имоще повече.

Седене върху бедрата

Друга разпространена стойка сред йогите е седенето върху бедрото като единият крак е преразтегнат, а другият е свит в коляното. Очевадно тук ефектът върху тялото е асиметричен и йоги,които имат навика да стоят така обикновено ще имат една тазобедрена става по-гъвкава и мобилна от другата и едната страна на кръста им ще е по-стегната и може би болезнена.

Разбира се, последната стойка може да е резултат и от сколиоза и неравномерно развитие на мускулатурата или от минала травма, при която сме носили повече тежест на едната си страна.

Заключение

Ето и моето предизвикателство към Вас. Направете си снимка как стоите нормално – нормално и обичайно, когато никой не Ви гледа. Прекарайте една вертикална линия през центъра на тялото си и вижте дали можете да идентифицирате местата, които може да са стегнати или слаби, или прекалено активни. А къде най-често се схващате или Ви боли? Има ли връзка това с начина, по който стоите?

Ако Ви е нужда помощ не се колебайте да ми изпратите Ваши снимки (по клинчета и потници, моля) и ще се радвам да поработим заедно върху онова, което Ви притеснява. Или пък свържете се с мен за среща и консултация и ще започнем работа върху коригирането на стойката Ви, мускулните дисбаланси и успехите Ви в йога.


Абонирай се за блога по email


Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.