fbpx

Когато изпитваме болка при определени движения, организмът се опитва да се пренастрои така, че да избегне болката.  Същото се случва дори ако няма болка, а просто “голям зор”. Тялото реорганизира двигателните си модели, така че доставящите болка мускули да не се включват в движенията, които извършваме.

Така например, ако дълго време са ни боляли мускулите на гърба, ще се изключат мускулите, които усукват торса при ходене. На тяхно място се появяват други движения, които не би трябвало—например в областта на таза. Същото ме д се случи и ако просто някои мускули са слаби, защото—да кажем—не са били използвани често. Ако правият коремен мускул е слаб, ще се навеждаме за сметка на псоаса, което създава модел на навеждане, който води след  себе си не съвсем приятни последствия. Не е трудно да разберем защо става така—организмът просто заменя едни мускули с други, които не са предназначени за конкретната работа. В резултат почти всяко движение става травматично.

Добре де, но все някога болката отминава. За съжаление обаче, вече е формиран нов модел на движение, тъй като мускулите дълго време не са включвали в работа. И дори да няма болка, тялото ще използва този нов модел и ние ще продължаваме да извършваме движението травматично. В същото време, отслабените, неработещи мускули не получават натоварването, което им е необходимо за да се възстановят. Така може да си се навеждаме колкото си искаме, но агонистите (мускулите, които би трябвал да извършат движението) пак ще си останат изключени.

Това с навеждането за сметка на псоаса, например, е много разпространен модел на движение в йога.  Когато псоасът дръпне, лумбалният гръбнак се разтяга (хиперекстензия) и движението вече е далеч от оптималното. Банда спасява положението донякъде, но колцина са запознати с банда? А и колцина се занимават с йога?

Ако вече име такива болки “в кръста” и продължаваме да се навеждаме “от псоаса”, движението ще става все по-травматично и по-травматично, защото неправилно работят ставите, притискат се кръвоносни съдове и нерви, минаващи през мускулите, влошава се функцията на вътрешните органи, тъй като между мускулите и органите съществуват висцеро-моторни рефлекторни връзки.

Какво е необходимо, за да си възвърнем функцията на мускулите и съответно здравето? Когато започне да ни боли някъде по тялото, мнозина решават да започнат да тренират. Да ходят на фитнес. Да тръгнат на йога. Да се юрнат на тенис или просто да тичат в парка. Голям част от тези хора обаче се и отказват, защото болката се връща и често е по-сина от преди.

За да се възстанови оптималното здраве без значение дали нещата са все още са само на структурно (мускулно) ниво или вече са засегнали и вътрешни органи, на първо място е необходимо да се възстанови нормалната функция на мускулите—т.е. тяхната способност да получават сигнал от нервната система и правилно да реагират на този сигнал.  Ако това е нарушено, никакви тренировки няма да имат ефект.

След като се възстанови реакцията на мускулите, е необходимо да се пре-обучи тялото да използва тези мускули в прости двигателни модели, а след това да включи по-простите в по-сложни. Защото и формирането на двигателния акт също си има закони.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ ДВИЖЕНИЕ И ЗАКОНИ НА БИОМЕХАНИКАТА

Работата на мускулите е подчинена на строги закони. Скелетните мускули са богати на рецептори,които приемат сигнала от нервната система и реагират според тези закони. Ето само някои от тях:

1. Всичко или нищо. Когато до мускула пристигне нервен импулс за съкращение, той съкращава всичките си мускулни влакна. Ето защо, ако нямаше други структури да ограничават движението, движението би било рязко, бързо, с пълен обем и травмиращо местата на залавяне на мускулите.

2. Самокорекция на мускула. Самокорекцията на мускула се състои в двупосочната му импулсация: нервен импулс върви към коремчето на мускула (да се съкрати), при което единият край на мускула се стабилизира, а другият започва да се движи. Втори импулс отива към мускулните сухожилия. Това е сигнал, който забавя първия и пречи на мускула да се съкрати прекалено бързо или рязко. Ако съкращението на мускула е много силно, рецепторите в сухожилията се активират и предизвикват затормозяване на съкращението. Този самокоригиращ механизъм предпазва от травми при движение.

Мускулите винаги работят по двойки. При движение, нервната система изпраща два нервни импулса: единият към мускулното вретено, за да се съкрати мускула, а вторият към сухожилията на мускула-антагонист, за да потисне неговото съкращение. В резултат и двата мускула се съкращават, но единият се скъсява при съкращението, а

1. другият се издължава при съкращението. Това осигурява плавност на движенията.

2. Стабилизация. За да могат мускулите да си дърпат костите (и така да извършват движения), местата на тяхното залавяне към костите трябва да са стабилни. За тази цел имаме мускули, чиято функция е именно да стабилизират  (наричат се фиксатори или стабилизатори). И тук обаче се активират и агонистът-фиксатор и неговият антагонист. В резултат в мястото, което трябва да е стабилно, няма движение. Енергията, генерирана от мускулите повишава тонуса на мускулите, което е важно за добра стабилизация.

Има още редица закони, които регулират работата на мускулите и които се влияят от състоянието на целия организъм, включително емоционални състояния, стрес, работа на вътрешните органи.  Но нека спрем дотук.

И тръгваме на йога и разтягаме. И решаваме, че мускулите ни са “сковани”, “стегнати”, “нееластични”. Не можем и не можем да се наведем докъдето искаме. Че и все повече ни боли или започват да се появяват травми.

Много са факторите, които влияят на правилната работа на мускулите (дори ако вземем само горе-цитираните закони предвид). На периферно ниво има фактори, влияещи на съкратимостта на мускулите (тригерни точки във вретената или сухожилията, например), фактори, потискащи еластичността (разтегаемостта) на мускула (като еластичността на фасциите или възбудимостта на мускулните рецептори). Има фактори, влияещи и на силата на съкращението като плъзгането на периферните нерви между мускулните влакна.

Какво можем да установим при оглед на тялото в изходна позиция (самастити, например) или при изпълнение на прости движения (като ходене, навеждане надолу и др)?

Скъсените и патологично издължените мускули се виждат с просто око. При движение можем да забележим фасциално скъсени мускули или хипер-възбудими мускули, включващи се в движението преди агониста или хипо-възбудими, които не се включват изобщо.  Ако знаем и къде да пипнем може да установим още много неща, всички от които оказват влияние върху работата на мускулите, а оттам на движенията, стойката, здравето като цяло в неговата пълнота. И ако знаем и как се формират движенията, ще можем да възстановим много т тези функции, за да имат полза наистина движенията—в йога или друго.

Считам, че всеки претендиращ да се намесва в здравето н хората (чрез йога или други упражнения) трябва да се замисли за тези неща, защото напоследък все повече се сблъсквам със случаи, в които веждите са изписани, ама и очите са извадени заедно с тях…

Нищо лично, само стремеж към повече яснота и професионализъм и по-малко самозаблуди.


Вижте още:

Функционално Структурно ре-Балансиране

Семинари за професионално развитие

Категории: Без категория

Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.