fbpx

Една приятелка неотдавна ме попита: “Не е ли йога по принцип функционална? Защо е необходимо да й лепим този етикет?”

И да, и не. Да, защото йога като наука цели да подобри живота ни като ни направи по-здрави телом и духом. Процесът обаче е дълъг, не лесен, включва години упорита работа и за съвременния човек това не винаги е разбираемо, приложимо, изпълнимо.

В по-тесен смисъл, функционалната йога се стреми да адаптира традиционни йога практики (пози) към особеностите на съвременния човек. Като вземем и масовите групови занимания , които не позволяват кой знае колко индивидуална работа с всеки човек, функционалната йога позволява да се адресират реално проблемите, с които идваме на йога.

Функционалната йога не е нов стил йога, не е традиция, не е нов вид йога. Тя е просто подход към практиката на йога, който зачита уникалността на всеки човек. В края на краищата, всеки от нас е уникален по структура, темперамент, разбирания. И тази уникалност идва с много умения, но и ограничения, характерни за всеки един от нас. Някой може да може да пробяга без проблем 10 км, но да му е трудно да седи с кръстосани крака, а друг може би седи с часове с кръстосани крака, но хич го няма в навежданията назад.

Тук вариантите в човешката анатомия и физиология са наистина неограничени, а разнообразието – огромно.

Но при всички положения има нещо, което отличава функционалната йога от останалите подходи, методи и/или видове и това е нейната…функционалност. Ако това, което правите работи за Вас – значи то е функционално. Ако не работи, трябва нещо да се промени.

Designed to be useful rather than atractive.

Добре казано, но по-лесно е да се каже, а по-трудно да се постигне. В крайна сметка, на всички ни се иска все пак да изглеждаме добре, докато правим онова, което правим. Не че, ако се движим “функционално” не изглеждаме добре, но все пак не всеки е способен на грацията и лекотата, демонстрирани по медиите. Да не говорим за гъвкавостта.

И да, йога често се приравнява на “да станем колкото се може по-гъвкави” и много йога практики оставят това впечатление с акцента си върху екстремни йога пози. Със сигурност и Ащанга йога е сред тях. Дори в Началната серия им пози, които не са по силите на много, ама много хора. Биха се искали години упорита ежедневна работа, за да се направят някои от нещата – и пак не всеки би успял. Макар да разбирам много добре нуждата от предизвикателства в практиката и да обичам Ащанга, за всичките години не можах да разбера с какво толкова би допринесла поза като Дви Пада Ширшасана за здравето ми като цяло. Не че не съм се опитвала да я направя години наред. И не че няма да продължавам да опитвам в дни, когато имам нужда от нещо по-екстремно.

Но истината е, че за болшинството от хората такава гъвкавост и/или сила изобщо не е нужна, за да са здрави. Това, от което всички имаме нужда е по-скоро мобилност, а не разтягане на макс, което да рискува здравето на съединителната ни тъкан.

Колко гъвкавост всъщност ни е необходима? И изобщо за гъвкавост ли става дума? В ежедневието, за повечето от нас е достатъчно да са по-подвижни, а не гъвкави. Подвижността означава съединителната тъкан да е здрава, за да не причинява болка и дискомфорт. И за тази цел не се иска много: малко здравословен стрес върху тъканите, пре-моделиране на соматосетивната нервна система, която да активира и отпуска тъканите, които са забравили да го правят, възстановяване на здравословната свобода на движение в ставите. За тази цел не е нужно да се увиваме на гевреци.

Иска се и малко разнообразие, защото пластичността на мозъка обича нови и различни ситуации. В йога, особено Ащанга, ако не се работи съзнателно, повторяемостта на изпълняваните пози може да убие усещанията и да води до травми. Не казвам, че всеки път се нуждаем от съвсем различни движения или пози, а по-скоро, че е необходимо всеки път да знаем какво искаме да постигнем с конкретната поза или нейната модификация. За да не претоварваме едни и същи тъкани може да променим нещо в познати пози, за да адресираме различни части на тялото или да опитаме малко по-различен подход към онова, което изпълняваме машинално.

Това означава Вие (или Вашият учител) да знаете какво правите в дадена поза или движение, какви са им целите, къде би трябвало да усещате разтягането или откъде да тръгне движението…Но в крайна сметка, онова, което усещате определя и дали онова, което правите е правилно, а не външния вид. Т.е във функционалната йога по-важно е усещането, а не естетиката. Защото е глупаво външният вид да е критерий при толкова много различни тела, темпераменти и собствени лични цели и разбирания.

В заключение, функционалната йога е йога на контекста, а не йога заради самата йога. Винаги съм казвала, че практиката ни трябва да подкрепя ежедневието ни, а не да се превръща в негова самоцел, камо ли да й робуваме. За повечето от моите ученици е достатъчно да могат да ходят, скачат, тичат, играят с кучето или с децата си без да изпитват дискомфорт. Повечето от моите ученици искат да имат повече енергия и издръжливост, а не да стават “йоги” на всяка цена или дори изобщо. Функционалната йога предлага възможност за всеки, независимо от възрастта или телесните форми, защото никога не е късно да се започне процеса на възвръщане на нормални, здравословни модели на движение и събуждане на мускулите.

Разбира се, функционалната йога не се ограничава с това. Има и такива, които искат да се задълбочат в йога и да пробват по-сложните неща в нея. В това няма нищо лошо и именно функционалната йога ще даде добра структурна основа, за да може да подходите към тези предизвикателства с необходимата постановка, мобилност и сила, ккоито ще Ви спестят травми и разочарования. 

В момента Ащанга Йога България разработва програма по функционална йога, която ще предложим и в онлайн вариант. Някои от нещата, които ще научите в тази програмата:

  • каква е целта на конкретната поза за всяка поза включена в програмата;
  • какво се опитвате да постигнете с тази поза и коя част на тялото таргетирате;
  • какво Ви пречи или ограничава да изпълните позата или движението;
  • как бихте могли да промените позата така, че тя да работи за Вас;
  • и много друго.

Очаквайте скоро!


Абонирай се за блога по email


Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.