fbpx

Ащанга йога е известна с т.нар. си Майсор практики, които наричаме самостоятелни. Писала съм за Майсор много и тук не става въпрос за това.

Всъщност, цялата работа е тръгнала от Кришнамачаря, откъдето е тръгнала и самата традиция на Ащанга йога, поне такава, каквато я познаваме днес. Добре де, но при Кришнамачаря са се обучавали и Айенгър, и други, но те не правят такива “самостоятелни” практики. Паттабхи Джойс е бил натоварен със задачата да поддържа традицията и да я разпространи. Тогава, тези практики само обслужващи Ащанга ли са? За какво става въпрос?

Кришнамачаря по принцип е развил своя система за преподаване на йога, която изобщо не е имала за цел в началото йога да се “води” на група ученици. Работата на Кришамачаря в началото наистина е била по-скоро на “лечител” с методите на йога. Работата е била индивидуално с всеки, като практиката на всеки е била различна, включваща различни неща, по предназначение и според човека.

Точно кога Кришнамачаря е въвел термина “виняса крама” не знам, но терминът е споменат и обяснен в книгата му “Йога макаранда”, излязла някъде 1934 г. Виняса крама означава “методология за движение и подреждане на практиката”.

Смисълът на виняса крама е да няма хаос, объркване, несъзнателност, а всичко да е осъзнато. Виняса много красиво обобщава идеята, че йога е да правим всичко с умение и майсторство, (“Бхагават гита”). Когато се фокусираме върху всяко движение с намерението да го усетим, контролираме, изпипаме до съвършенство, всяка част от практиката е специална, изпълнена със смисъл, целенасочена. Няма нищо случайно, няма нищо “някак-си”.

Виняса крама е метод, помагащ ни да спрем прекалената умствена дейност по време на физическа практика и да дадем шанс на тялото да усети по-инстинктивно движенията, а по този начин, развивайки стабилност и лекота, да няма мислене, а медитативно изживяване.

В по-тесен смисъл, виняса се използва за начина на дишане за всяка асана и конкретните движения, извършвани в синхрон с дишането. Т.е. не просто някак-си да се наведем, а по определен начин, че и да дишаме по определен начин.

Но за Кришнамачаря, виняса крама е било по-скоро изграждането на йога практиката според идеите, изразени в “Йога сутрите”.

Виняса крама означава, че не е достатъчно просто на направиш една стъпка, а че тази стъпка трябва и да води в правилна посока и да бъде направена по определен начин.

Самият Кришнамачаря е наричал метода Виняаа Чикитса, защото тази индивидуална работа е имала основно целебна насоченост. Всъщност обаче, йога като дисциплина си е метод за терапия на болния човешки ум. Всички духовни дисцицплини са терапия, защото те “лекуват” онези дисфункционални начини на мислене, които ни правят нещастни.

Ние сме свикнали да мислим за йога като за някакви упражнения, които култивират тялото. Приемаме, че има и някакви “духовни” забежки в йога, ама и тях приемаме много повърхностно и отново от силно консуматорска гледна точка. Всъщност, мнозина и хал-хабер си нямат за какво става въпрос. Всъщност, повечето забравят, че асана – упражненията – са само средство, едно от лекарствата по пътя към изцеление. Да, физическите болести и дисфункции също трябва да бъдат “оправени”, но не като самоцел, не за фукане с тяло и постижения, а защото без здраве едва ли нещо друго е възможно.

Индивидуалната работа с всеки ученик (виняса чикитса) е инклузивна. Това не е конкретна поредица от асани, конкретен набор от техники, нещо за масова употреба. Няма как да е така, защото всеки човек е в различно състояние, когато започне йога. Практиката на всеки може да включва какво ли не – асана, мантра, дишане, крии…Индивидуалната работа учи ученика да е самостоятелен – важно условие за напредването в йога, особено за другите аспекти на йога като пранаяма, медитация, само-изследване.

Съвременните групови класове по йога – колкото и да са приятни за времепрекарване, колкото и полза да имат като някакъв вид упражнение – все пак до голяма степен “убиват” идеята на йога по принцип. И колкото по-големи са групите, толкова по-зле. Не, не критикувам тези класове и не казвам, че те не са необходими. Просто разсъждавам, че от гледна точка на йога като някаква психо-соматична дисциплина, чиято цел е здравето на ума, такива класове трудно биха постигнали каквото и да е.

На първо място, в груповите класове, учителите обикновено преподават само онова, което на тях им харесва, т.е. онова, в което тези учители сами са “добри” няма да се излагат, я! Самият формат на тези класове е такъв. И ако някой учител не може дадена асана, най-вероятно никога няма да я дава.

От друга страна, когато групите са пълни, за какво да учиш повече? Щом идват хората, значи им харесва, значи съм велик! Голяма част от “учителите” спират да учат, да се развиват, да търсят…Да, не всички, но все пак масово е така ( в световен план). Днешните учители не започват да преподават, когато сами са стигнали до края на пътя. Днешните учители започват да преподават още когато са в началото на пътя и понякога дори не знаят накъде води този път. Когато спрат да се развиват, подмамени от успеха си и пълните групи, те бързо се изчерпват за самите себе си. Когато спрат да се развиват, много бързо те спират и да преподават (добрият вариант), а ако продължат, последиците са разрушителни. В резултат има все по-малко учители с реален и ценен опит.

Ащанга системата се е опитала да запази подхода на Кришнамачаря под формата на Майсор практиките. Но дори и тук, комерсиализацията си казва думата. А може би и липсата на достатъчно опит. Вкопчването в “строгите правила”, опитите всички да се натъпчат в един калъп, неспособност (незнание) да се работи наистина адекватно с всеки един човек…В резултат Ащанга започва да се превръща в йога за млади и нахъсани А-тип личности. Не че има нещо лошо в ученето на сериите – за някои именно това е адекватно и подходящо. Но ако ученикът не е млад, не е слаб, не е амбициозен и тялото му (и умът) е пълен хаос? Отскачане назад и напред? Напъване в Маричи Д, иначе за друго кукиш? Я да бъдем реалисти.

Кришнамачаря е въвел още един метод на преподаване – сигурно, когато благодарение на неговите усилия йога е станала популярна. Това са групови практики, които самият Кришнамачаря е нарекъл “виняса шакти”. В тези практики, той броял всяко движение, за да може цялата група да прави движенията прецизно и според изискванията (виняса) консистентно. И да, водените класове в Ащанга имат същата цел.

Но защо все пак самостоятелна? Защото целта е наистина всеки да усети как се движат нещата в него и да може да ги контролира и развива със знание в каква посока и какви средства. Едва тогава една практика е зряла. Иначе си оставаме консуматори. Иначе оставаме деца, които са объркани, когато мама не ги държи за ръчичката. Оставаме неориентирани, имащи нужда постоянно някой да ни води – оставаме жертви, оставаме роби, оставаме неусещащи, немислещи, неосъзнаващи, което ни прави зависими – от учителя, студиото, класовете, ежедневието си…Нима това е целта а йога?


Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.