Йога лайфстайл

Три неща, от което НЯМАТЕ нужда, за да сте щастливи

  1. НЯМАТЕ нужда от всички неща. Всъщност, казват, че човек има нужда само от три неща, за да бъде наистина щастлив на този свят: някого да обича, нещо да прави и нещо, за което да се надява. До голяма степен това е така, няма спор. Но ние като че ли не умеем да сме щастливи и трескаво търсимначини да усложняваме нещата. Търсим щастието там, където то не съществува: в някакво повърхностни цели и желания, вещи, моментни удоволствия и одобрението на неправилните хора.
  2. НЯМАТЕ нужда от бързи и лесни отговори. За да сме щастливи, трябва да правим трудни неща. Малките неща, които никой друг не иска да прави. Малките неща, които ни плашат. Малките неща, които няма кой да направи вместо нас. Малките неща, които ни карат да се замислим колко още можем да издържим. Защото именно тези неща са разликата между живеене и живуркане, между знаене на пътя и вървене по пътя, между живот като посредственост и живот, изпълнен със щасие и удовлетворение.
  3. НЯМАТЕ нужда да бъдете “по-добри” от другите. Размерът на вселената се стеснява драматично, когато поставим себе си в центъра й. Когато мислим, че всички са ни конкуренция. Когато мислим, че трябва да сме по-богати, по-умни и по-привлекателни от човека до нас. Такива цели само ни държат в отчуждение и ни карат да тичаме на едно място. Ако нямаме такива желания, от друга страна, не искаме да сме нещо повече от хората около нас, ние сме свободни. Свободни да бъдем себе си. С други думи, единственото състезание е със самия себе си…

Много често сме си мислели “Това не става”, “Така повече не може”, “Нещо трябва да се промени”. Такива мисли са идвали на всеки и това е вътрешният ни глас, който се обажда за да ни събуди. Не е необходимо да минем през житейска криза, за да се събудим. И никой няма нужда да Ви казва да се събудите, защото Вие вече знаете. Но някак-си, обикновено, нямаме време да се вслушаме в този глас, да чуем сред хаоса.

Не е трудно да събудиш вътрешния си глас, трудното е да ги послушаш. Трудно е да да не го игнорираш. Много по-лоесно е да си караме както си знаем, както винаги, както сме свикнали. Но това често води в погрешна посока.

Защото, истината е, че най-голямото предизвикателство, което някога ще срещнете в живота е самият Ви ум. Не, не сме виновни за всичко, което се случва около нас, но отговорността за това как ще живеем с всичко това си е само наша. Защото, впечатоленията и изживяванията си ги създаваме само ние.

Можем да мислим по-добре. Можем да сме по-свързани с този вътрешен глас. И можем да живеем в повече съгласие със самите себе си.

А как да стане това – ако се чудите – ще пиша в някой следващ пост.

No comments yet! You be the first to comment.

Вашият коментар