fbpx

Добре де, ще призная – Ащанга йога може да е трудна. Чували сте ме да казвам точно обратното, изтъквайки баналното “Тя е каквато си я направиш…”, но дали наистина е така?

И да, и не. Наистина, всичко – ама наистина всичко – е такова, каквото е в ума ни, каквото го възприемаме, каквото вложим от себе си в него От чисто философска гледна точка, нищо не съществува извън ума ни. Правете си изводите.

Но живеейки в реален свят, с реални хора, имащи смътна идея за тези по-философско-софистицирани начини на мислене, нещата стоят по съвсем различен начин. И именно от тази гледна точка трябва да призная, че Ащанга Е трудна. Не наборът от пози, а като… ами всичко, което е необходимо да се практикува.

Традиционният метод изисква да се практикува 6 дни в седмицата, което само по себе си за някои е трудно изпълнимо, а дори и за отдадени практикуващи не е лесно. Знам какво е, защото последните 20 години го правя. Практиката, както и да я подкастряме, си отнема 90 минути, което също е повече от обичайните класове по фитнеси и зали.

За да се практикува с такъв режим, промените в навиците на живот са неизбежни, иначе няма да се получи. Хранене, социален живот, ставане рано…Не еднократно или от време на време, а като начин на живот. ЕЖЕДНЕВНО. ВСЕКИ ДЕН. Независимо дали е празник, делник, криво ти е или супер-готино…

И да. Самите промени също не са нещо лошо или трудно за постигане. Ако живееш сам. Ако разполагаш с времето си. Ако нямаш ангажименти към деца, роднини, работа.

Сега някой “светнат” ще каже, че времето е наше и ние сме във времето и само от нас зависи…Но както каза една моя ученичка и приятелка: “Всичко добре, но аз заради йога няма да оставя детето си…”.

Не всеки е готов на такива жертви. Не на всеки такава дисциплина му допада. Не всеки може да си го позволи по много причини.

Тогава за всеки ли е Ащанга? И да, и не.

Всеки би могъл да практикува Ащанга, стига да иска. Може би практиката няма да изглежда като практиката на Кино, Дейвид Робсън или Ларуга, но никой никъде не е казвал че това е целта. Същината и смисълът на Ащанга не са трудните пози или впечатляващото представление. Тези неща никога не са били смисълът и няма да бъдат. Ние ги превръщаме в самоцел.

Ето защо създадох Ащанга йога за абсолютно начинаещи – курс, който ще Ви запознае с основите и ще Ви преведе през тресавището на Ащанга по възможно най-лесния и достъпен начин. Но дори когато се записваме на подобни курсове, трябва да сме готови за онова, което предстои. Какво трябва да имате предвид?

На първо място, бъдете готови нищо да не Ви се получава. Да-да. В Ащанга, повечето неща не се получават от първия път. Така и трябва да бъде. Това е част от уроците, на които ни учи практиката. Практиките ги правят лесни днешните инструктори, но традицията и йога като цяло изисква да направим силен ума си. Ако от началото се въоръжите с търпение, приемете несъвършенството си и все пак се научите да обичате себе си въпреки, че някоя поза не се получава, Вие практикувате нещо много важно и фундаментално, без което не само практиката, а и животът е труден. Първата Ви практика 100% ще Ви дойде малко в повече, но това е нормално. Бързо се свиква.

Ако започнете с добър Ащанга учител, ще започнете с нещо малко – като само Поздрав към слънцето А, например и постепенно ще увеличавате обема на практиката, доколкото позволяват Вашите сили и способности. В края на краищата, лъжицата трябва да може да се побере в устата Ви. Някъде може и да Ви позволят да скочите в пълна Начална серия от първия Ви ден и няма спор, че е изкушаващо, особено, ако сте малко по-спортна натура. Това обаче е глупава идея и безотговорно отношение от страна на инструктора. Поздравите към слънцето са наистина основата за всичко, което предстои. Разучете първо тях добре, за да си спестите травми и разочарования по-нататък.

Една от причините да не прибързвате с добавянето на нови пози – освен неподготвеността на тялото Ви – е, че Ащанга йога практиката е практика по дишане на първо място. най-малкото е самозаблуда, че “можете” нещо, ако го правите без да дишате. Ако тялото или умът Ви са нестабилни, дишането Ви също ще е такова. Фокусирайте се върху дишането си (дълбоко и със звук), а не върху позата. В крайна сметка, всяка една поза е само предизвикателство и възможност да дишаме, иначе няма смисъл. Когато се научите да дишате и да поддържате качеството на дъха си, ще откриете, че няма никакво значение колко и какви пози правите.

Рекалибрирайте отношението си към практиката. Ако си мислите, че Ащанга практиката е практика за постижения (нали всички само с това се фукат из соц-медиите), то грешите. Целта на Ащанга йога практиката всъщност е наблюдавате, т.е. да усещате – на първо място тялото си. Позите никога не са били самоцел, а само средството да се научим да наблюдаваме и усещаме, а оттам и да контролираме. Когато започнете да усещате всяка клетка на тялото си по време на практика, ще разберете и истината за себе си. Първата крачка в това амбициозно начинание обаче е да усещате тялото си, а дори това – повярвайте – си е бая работа. От друга страна, всичко може да бъде постигнато и без сложни и атлетични пози, но без предизвикателство не става.

Във връзка с това, един от най-големите Ви врагове по този път е сравнението. Ако желанието Ви да приличате на някого или да можете нещо не е лоша мотивация да започнете с Ащанга (всъщност няма добра и лоша мотивация, просто има мотивация или няма такава), то същото сравняване и болка амбиция ще са голям препъни камък в практиката Ви. Повечето пози не правят никого по-добър йоги. Сложните пози не правят никого по-осъзнат, добър, етичен, силен духовно или щастлив човек. Не се поддавайте на идиотската тенденция да се акумулират пози, като медали, с които да се фукате. Но както казах, за да има полза, практиката трябва да Ви дава предизвикателство. Ако даден човек има нужда от по-засукана поза, за да има предизвикателство за преодоляване, Вашето предизвикателство може да е под формата на друга, не толкова атрактивна поза. Предизвикателствата и тяхното преодоляване е ключът към прогреса и силата на метода. И парадоксът е, че всеки път при сблъсъка с трудна поза, над която ще трябва да работите дълго, сърцето Ви се отваря малко повече. Състраданието и разбирането тръгват от състраданието към и разбирането на себе си.

Приемете йога като процес на учене, а не тренировка. и освен самопознанието, което изграждате по време на практика, подкрепете усилията си с реално учене. Има някои древни текстове, ключови за разбирането на философските основи на йога (все пак йога Е на първо място философия), има и много други неща, които с времето и практиката ще изплуват като необходимост – да знаете повече за тялото си, за нервната система, за какво ли не. Когато имате възможност, ходете на семинари, вземайте кратки курсове, фокусиращи се върху различни аспекти на практиката, развивайте допълнително уменията, които усещате, че имат нужда от повече внимание. Това не само Ви дава знания и повече дълбочина, но и поддържа ентусиазма към практиката.

В крайна сметка, оставете се на процеса – нека каквото трябва да се случва да се случва. Ще има моменти, когато си мислите, че вече отдавна Ви е време за нови пози или по-сложни такива. Или ще се ядосвате, че нещо не Ви се получава. Или ще се отчайвате, че вече колко време не успявате да направите…Приемете момента и имайте доверие в практиката – ако успеете, и без много пози ще имате най-важното – спокойствие на ума. А спокойствието е резултат от осъзнаването, че няма нужда да доказвате нищо на никого – дори на себе си.

Е, и накрая – не се отказвайте! Ще има моменти, когато ще Ви се иска да зарежете всичко, ще е съмнявате в какво ли не, ще се отчайвате….Тогава ученето помага, гледайте видеа, записвайте се на курсове…В Такива моменти не очаквайте много от себе си – заставайте на постелката всеки ден, дори само да постоите пет минути на нея. радвайте се и се поздравявайте за всяка малка победа – един Поздрав към слънцето повече, един ден в седмицата повече…не забравяйте, че не обемът на практиката е решаващ, а постоянството редовността на усилията. Именно нашите собствени усилия ще ни променят и именно такива критични моменти са нашият тест.


Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.