fbpx

Неведнъж съм писала за рисковете, свързани с йога практиката. Колкото по-масова става йога, и колкото повече се появяват разни хибриди и недорастъци на йога, толкова повече хора тръгват на йога, но и с това травмите стават повече.

Вече 30 години работя с човешкото тяло, като половината от тях (и повече) – с йога, анатомия, биомеханика. През ръцете и пред очите ми са минали стотици хора и разбира се, почти всеки е имал някакво оплакване. да, много от оплакванията не са свързани пряко с йога и хората тръгват на йога със съществуващи дисбаланси или състояния, които изискват внимание. Но в йога си има някои типични “йога травми”: раменете (и с тях китките), кръста, кръстно-хълбочните стави, коленете.

Винаги съм твърдяла, че ако се подходи към практиката бавно, внимателно, интелигентно, под ръководството на вещ учител, травмите могат да бъдат избегнати, но това не е съвсем така. Всъщност, малцина познават дисбалансите си, малцина си дават сметка за тях, за моделите си на движение, за компенсациите на тялото и доколко комуникацията с нервната им система е наред. Да, йога адресира всичко това стъпка по стъпка, но какво да се лъжем – ние самите нямаме търпението за този процес, а често и нашите учители нямат познанията, за да оптимизират този процес за нас.


Irina B.

Ирина практикува Ащанга йога от 2003 г и преподава от 2005. Пръв учител й е Дейвид Свенсън, при който Ирина изкарва и първият си курс за Ащанга йога учители. От 6 години Ирина учи с Дейвид Робсън и Йелена Весич. Ирина е завършила Спортна педагогика в НСА "Васил Левски" и специализира Функционална анатомия и кинезиология. Ирина е Yoga Alliance Master Teacher (500+hrs) и е основател на Ащанга Йога България (бивша Българска Ащанга Йога Академия), в която се обучават бъдещи Ащанга йога учители. Ирина е водещият учител в курсовете за учители, разработва нови курсове за продължаващо обучение и е автор на няколко книги за йога.